Да преведем Дедо Вазов на борисовица

Хрумвало ли ви е, братя, че възрастта на един човек може да бъде изразена и с това колко пъти той е чествал 24 май? Много патриотично хрумване и се радвам, че точно на мен ми дойде. Лично аз съм го чествал… Е, няма значение. Важното е колко още остават, колко пъти още ще изпеем „Върви, народе възродени!“. Пенсиите, специално за вас ще направя едно малко отклонение. Щото сте ми слабост, не за друго. Една приятелка във „Фейсбук“, която скоро ще се влее във вашите редици, вика, че не се чувствала чак възродена, но била щастлива, че още върви. Та оставете възраждането за по-добри времена и бъдете доволни, ако вървите. Защото, както казваше другарят Бернщайн, вървенето е всичко, пристигането е нищо. На пристигналите им четем имената по стълбовете…
Както и да е.

Тазгодишното честване на най-светлия български празник ще се запомни с две неща. Първото е долната интрига на руския президент Путин. Дето каза на македонския президент Георги Иванов: „Письменность пришла к нам как раз с македонской земли“. Което накара дори русофилстващите патриоти (егати оксиморона – русофилстващи патриоти!) да се озъбят на Матушката. Каракачанов рече: „Руската политика никога не е била справедлива нито към българската кауза, нито към българската история“. А Сидеров иронизира братушките, че все пак имали известен прогрес, по-рано смятали, че азбуката е измислена от Ленин. И премиерът Борисов възрази на Путин, но много по-деликатно, направо нежно. Ама той си е такъв, никога не гори тръбопроводите, пардон, мостовете…

Втората новина е свързана с новия превод на „Под игото“ на Иван Вазов, 51-вия, ако не се лъжа. Досега, освен на английски, френски, немски, испански, „Под игото“ беше преведено също на японски, китайски, албански , чувашки, хинди, на пиджин… Не, на пиджин май още не. Но явно се е преценило, че въпреки това за една част от българското общество романът все още е недостъпен, та издателство „Жанет 45“ на Божана Апостолова пусна в навечерието на празника и превод на шльокавица, известна също и като маймуница. Изданието беше маскирано като благотворителна акция, с чисти и святи цели – опазване на езика наш роден.

По този повод ще се подсетя от проф. Христо Кьосев и ще ви кажа теоремата за маймуната и безкрайността. В превод към конкретния случай тази теорема би звучала така: ако вземем неограничен брой маймуни и ги сложим на достатъчно здрави пишещи машини безкрайно дълго да тракат по клавиатурата, рано или късно някоя ще напише „Под игото“ на шльокавица. (Подробности за тази теорема можете да намерите в „Надхитрени от случайността” на Насим Талеб.)

Много хора из социалните мрежи, главно пенсионирани учителки по литература, се възмутиха от това кощунство. Но ние приветстваме тоя превод. Така де, не можеш да караш хората да научат нов език, за да прочетат един роман. Щом има млади българи, които не четат кирилица, ще им се напише на шльокавица.

Нещо повече. Ние ще отидем още по-далече и ще кажем, че и самата стилистика на Дедо Вазов трябва да се осъвремени. Защото в този си старовремски език творчеството му играе ролята на фосилизиращ българската култура фактор.

Преди време Андрей Райчев го каза много точно: „Вазов е скучен, внушава на децата погрешно чувство за родината като към нещо старомодно, свързано непременно с хорото. А колът, с който се бори баба Илийца, се превръща в централен за нашата култура...”.

За да има културна синергия, творчеството на класика ни трябва задължително да се адаптира към съвременността. Наша милост е писал многократно по тоя въпрос, но то е пръснато на разни места из огромното ни творчество и затова по-долу ще го съберем накуп, белким допринесем с нещо за едно ново и по-модерно виждане на класиката. Един англичанин, Мартин Бауам, преправи Шекспир на рап и така успя да го вкара в главите на тамошните келешчета: „К’во стаа в шибаната Дания? Шъ мъ бъде или нема а мъ бъде, копелуе?”. И т.н.

И Дедо се нуждае от адаптация. Да вземем например „Тлака в Алтъново” от „Под игото”. Бедрок, тежък Бедрок…

„По-смелите девойки се шегуваха с ергените, подзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Тям отговаряха гръмогласни кикотения от мъжка страна…”
Инфантилизъм! Бълбукат се като в детската градина… Освен ако не са друсани. Щото тогава на конопа се е гледало като на важна култура, а не да ходят заптиетата да скубят на хората единия корен по балконите…

Никъде в описанието на тлаката нема дума за R&B (ракия и бира), няма амфетки, нема волумето на мах… Погледнете героите! Не плачат ли за ъпдейтване? Бойчо Огнянов, даскал! Герой-даскал?! Тоя е лузър по условие, бе! Или пък оня дивак Боримечката, дето лае като овчарско куче, та да сарджва Стайка, щото тя му се прави на хард ту гет. Shit man, какъв борец е тоя! Няма ланец, няма тату, няма обеца на ухото, даже i-Phone няма! А за оная кифла, дето я рути, Чонина Стайка, за нея пък да не ви говоря… „Работна, спретната и чистофайка, само че бързо се гои, сиромашката”.  Същински дизелогрухтер …
„Драгановата Цвета и Райка Попадиина... видиш ли ги какви са белошийки, като патки? Цанко наш каза веднъж, че да му даде едната да я ухапе за гушата, ще й хариже памидовото лозе на Малтепе...”
Лозе?! Представяте ли си Христо Сираков, например, отива при някоя от стоте си манекенки и й предлага лозе! Не джип, не мезонет, а лозе! А стига, бе!

Та така погледнато, много е демоде Дедо. Но с кого да го заменим? Андрей Райчев предлагаше Виктор Пасков. Може, но само "ранният" Пасков. Бог да го прости този голям писател, но в "Аутопсия на една любов" има едни сцени, дето... Не че съм някакъв задръстен пуритан, но все пак има някакви граници, нали? „Не помня да съм имал такава ерекция. Членът ми - мокър, зачервен, набъбнал и на възли, стърчеше под лъжичката ми...“

Не съм единодушен, но едва ли е подходящо за деца до 5. клас. А Вазов е друго. Вазов никога не си е възпявал... Макар че е бил изключително надарен. Даже имало лаф навремето - Дядо Вазов излиза от басейна, оная му работа още не излиза... Тогава нали са ходели на градската баня и е нямало тайни. Но Вазов не го е направил литературен факт.

Или пък да вземем прословутите „Хъшове”. Тук е точно обратното на „Тлака…”. Тук всичко е R&B! Дето беше написал един кандидат-студент, в „Хъшове” има два мотива: „Първият - те пият, а вторият - те пеят”. Но както написа друг кандидат-студент: “Макар да са заклети алкохолици, хъшовете са борци за свобода и трябва да се уважават”.

Представете си някой да почне днес да ви държи реч като на Странджата: „Какво ни трябва? Пари ли? Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си… Имот ли искаме, или къщи?… Ние нямаме потреба от имоти… като имаме свободата, имаме всичко…”.

Ние, хранени обилно със свобода, трудно ще се вържем. И после класикът се вайка: “О, бедни ми, бедни Македонски, що не умря при Гредетин…”. Ами ще мете, бе! Като вместо да работи за пенсия, е пил по цял ден в механата, к’во, държавата да не му е длъжна?!

И към поезията на Дедо Вазов имаме доста бележки. За конфузните ситуации, които създава „О, Шипка“ в някои региони на родината, е ставало въпрос вече. Например казвали са ми, че когато приемали Лютви Местан в БКП, за да проверят какво самосъзнание има, го питали за боевете на Шипка. И Лютвито го разказал така: „Нашите отдолу яростно нападали… Обаче нашите отгоре отблъсквали атаките смело…”. Тъпо, не ли?

От деца ни набиват в главите какъв патриот е Дедо Вазов. Обаче редовно крият „Пак борби, борби нечестни...“ от цикъла „Поля и гори“:
Родино, ще те оставя,
имаш въздух ядовит,
в теб душата днес вкушава
само злъчка, само стид.
Родино, ще те изгубя!
Родино, ще бягам веч!
Чини ми се, отдалеч
аз по-много ще те любя.

Патриотично? Това си е направо подканяне за Терминал 2! Един вид - блазе им на емигрантите, които могат да си позволят да обичат родината, без да й дишат ядовития въздух… Не, в днешно време, когато правителството на премиера Борисов издигна лозунга „България над всичко“, патриотичното е „Тука съм, не съм избягал!“.

А какво да кажем за етническата толерантност на Вазов? Съвременните младежи, възпитани в „османско присъствие“, не разбират какво е това иго, робство… Да не говорим, че из творчеството му има и завършени образци на расизъм и ансемитизъм. Какво викаше кака Гина от „Под игото”: „Гаче сте чифути или турци, а не българи…”. В Италия за тия работи искат да извадят Данте от учебната програма, защото в „Божествена комедия” имало антисемитски, хомофобски и расистки изказвания. То Данте никой не го чете. Още Волтер е казал: „Славата на Данте ще бъде вечна, защото никой никога не го чете”. А „Под игото“ е най-четената българска книга.

Дошло е време да се действа смело и безотговорно. Ако искаме Дядо Вазов да се чете, той трябва да заговори като съвременния българин, като Бойко Борисов, ако щете. Защото Борисов всички го разбират. По лани вестниците писаха, че в новия правописен речник са въведени много нови думи и са премахнати остарели и неизползвани думи и понятия. Като например „Сполай ти!”. Предизвиквало недоумение и неразбиране у мнозинството българи. Така трябва. Щом не се използва, да заминава! Лично ние отдавна не сме чували българин да каже на друг българин „Сполай ти!”. Те вече „благодаря“ не викат, та… Няма нужда да се пълни речникът с мъртви конструкти! Между другото, проверих и се оказа, че в „Под игото” „Сполай ти” се среща, а в „Бай Ганьо” не се среща. Може и нищо да не значи, но ми направи впечатление…

Всяко време си иска неговото. Стига вече с това псевдопатриотично „И ний сме дали нещо на света“… Новото време издига пред нас нов девиз: „И ний сме взели нещо от света!“. Помислете малко и ще видите, че съм прав. Ако бяхме взели малко повече…