Битката на пепелянката и усойницата  

Българинът нарича с гальовните имена Пепи или Уси ту жена си, ту тъщата. Иначе те са съкратено от пепелянка и усойница – две малки, но изключително отровни змийчета по нашите земи.

Ми май ни предстои да гледаме „срещите” между Пепи и Уси и в парламента. Сиреч между Цвета и Корнелия. Даже във въображението си виждам току до трибуната едно малко спретнато алпинеумче, по което Пепи и Уси, пардон - Цвети и Корни си пълзят и си съскат.

Ама това в кръга на закачките. А сега сериозно.

Един питомник на Спортната академия, а понастоящем лидер на най-многобройната група в Народното събрание, няма умора да повтаря, че сме били „парламентарна република”. Не, питомнико, не, братко.

Член 1 на Конституцията ни ясно указва, че България е „република с парламентарно управление”. Както се казва, разликата с твоята теза е уж малка, но иначе много съществена.

А ако впрегнеш целия си наличен интелектуален потенциал, можеш да стигнеш и до глава трета, четвърта и пета от основния ни закон. Където също ясно е описана и „ранглистата” на държавните институции.

Там на първо място е Народното събрание, както повелява и член 1. На второ място е президентът, защото е избран пряко от нацията и олицетворява единството й. И чак след това идва и Министерският съвет начело с неговия председател. Който обаче се избира от парламента и подлежи на негов постоянен контрол.

Така е според Конституцията. Уви, не и според политическата практика. Според която ние периодически се оказваме в състоянието на „република с премиерско управление”. Като се започне от Луканов, мине се през Костов и се стигне до Борисов.

Доказаха го и събитията от миналата седмица. Ако някой почне да ме убеждава, че г-н Главчев самостоятелно е взел решението за оставката си като председател на парламента, просто ще го посъветвам да не си губи времето.

Връхлита рано заранта в кабинета му г-н Борисов, говорят си час и половина и хоп – готово. Сиреч премиерът „обезглавчава” Народното събрание и веднага след това го „оцветява”.

България е преживяла няколко смени на председатели на парламента – от г-н Савов до г-н Герджиков. Но те са били инициатива на депутатите, а не плод на брутален външен натиск.

Но както и тогава, сега пак няма да има никаква парламентарна криза. Или както е казал поетът: „Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз, какво тук значи някаква си личност?”.

Г-жа Нинова ще си върне депутатите в пленарната зала. Още повече че ако ги държи извън нея, те губят средно по над 500 лева на седмица. И не биха й го простили, колкото и иначе да си я обичат.

Депутатите от ГЕРБ ще полицемерничат още малко по „моралния жест” на г-н Главчев, макар и прекрасно да знаят, че му е наложен отвън. Но никой от тях няма да смее да рече, че всъщност парламентът е под ботуша на министър-председателя.

И така, пито – платено.

Яд ме е обаче за повода, по който г-н Борисов отстреля вече бившия председател на Народното събрание. Значи щял бил да идва поредният брюкселски чиновник, колкото и високопоставен да е той. И предявил капризи – ще говори само пред пълна пленарна зала!
Абе, бюрократе, аз редовно следя репортажите от европарламента. Значи там можеш да говориш пред почти винаги полупразната зала, ама тук искаш да е пълна?

Двойно повече яд ме хваща, че г-н Борисов се върза на капризите на брюкселеца.

Ние до 1989 г. бяхме уж Народна република, макар и всички да знаехме, че всъщност сме „ЕООД Тодор Живков”. После за малко станахме само република. Но след 2007 г. все повече се превръщаме във Васална република България.

И го доказахме и миналата седмица.

А нас, простите българи, ни чака сапунката „Пепи и Уси”...