Проф. Стивън Коткин: Путин е новият Сталин

Първият том от революционната поредица за Сталин на проф. Стивън Коткин се нареди сред най-продаваните заглавия на родния литературен пазар през последните месеци.
Луксозното издание на „Милениум“ претърпя вече три допечатки, а жадната публика очаква с нетърпение втория том от колекцията, който ще се появи на пазара до края на годината.
Публикуваме интервю с професора от Принстън Стивън Коткин, дадено за „Ню Йорк Таймс“.

 
- Проф. Коткин, защо пишете за историята на Русия? С какво ви привлече Сталин? 
- Допреди да защитя докторантурата си в Бъркли, се интересувах главно от историята на Франция и на Хабсбургите. Дори не знаех руски. Когато Мишел Фуко дойде да преподава в Бъркли, се сприятелихме и започнахме да обменяме идеи.

Той сподели, че теорията му за властта е изключително приложима към феномена на Сталин. Тогава се запалих по идеята и в следващите три години започнах усилено да изучавам руски. През 1984-та заминах за Ленинград и така започна всичко. Омагьосан бях от идеята за изучаване на тоталната история на едно определено място – по начина, трасиран от Пиер Шоню за Севиля. Насочих вниманието си към Магнитогорск и така се роди първата ми книга „Магнитната планина”. Именно в хода на диренията за нея осъзнах мащабите на явлението „Сталин” за руската история. Съзрях, че същият подход - тоталната история отвътре - може да бъде приложен и за един тоталитарен режим. Сталин е немислим без хората, които са го създали, без милионите, които са били ангажирани в системата. Той не е елиминирал обществото, напротив, обзел го е цялото.

Веднъж осъзнал това, се нуждаех от документите, с които да го подкрепя. Ала по онова време всичко беше строго засекретено. Чрез Дмитрий Волкогонов едва през 1990-а се добрах до 55 микрофилма с всички засекретени дотогава документи. Видяното в тях окончателно ме тласна към написването на тази книга. Вече бях в института „Хувър” в Станфорд и впоследствие се добрах до още разсекретени папки и данни.

- Трудно ли се добирате до източниците на информация? 
- Секретността вече е доста условна и проблемът не е да стигнеш до документите, а да ги анализираш и обобщиш. Само в първия том на книгата ми за Сталин има над 4000 бележки и позовавания… 

- Какво открихте, че липсва в предишните трудове за Сталин?  
- Преди всичко липсва достатъчно задълбочено разбиране за връзката между основите на държавността и обществото. Въпросът не е само в диктатора – също като проблема с Путин – персонифицираме държавата с една личност, сякаш там няма други хора, сякаш няма общество, сякаш няма инакомислие. Точно тук е разковничето – връзката на масите с режима. Защото те са факторът, който го крепи.От друга страна, винаги се е подценявала силата на идеите, иронизирала се е цялата комунистическа идеология. Но какво виждаме от архивите? Че всъщност, когато онези хора са говорели помежду си, когато са вярвали, че никой не ги чува, когато не са били под натиск или заплаха, те са говорели като истински комунисти. И не е било заради кариеризъм или лични облаги. Просто са били истински убедени в идеалите на марксизма. И тази връзка е не само интелектуална, но и дълбоко емоционална. Тъкмо това е бил главният коз на Сталин. Докато четях документите, най-много ме изуми странната обсесия на Сталин по Великия Лимитроф (части от Полша, Литва, Естония и Латвия, отцепени след Първата световна война от територията на Русия). Цялото му старание да подчини тамошните правителства, ако не може – да ги смъкне от власт, и изобщо – всячески да прокара своя режим в тези части, сякаш е виждал в тях някаква заплаха…
 
- Всичко това има ли отклик и в съвремието? 
- До голяма степен – да. Например и до днес Русия продължава да използва същите методи за защита на територията си, както при Сталин – чрез контролиране на съседните територии. Путин доразвива творчески идеите на Сталин.

- Помирила ли се е вече Русия със сталиновото си минало? 
- В руските книжарници ще намерите цели стени от лавици, отрупани с книги за Сталин – всички те разказват за тайните му срещи с Хитлер, за извънбрачните му връзки и за наследството, което е оставил. И генералният извод от всички тях е, че Сталин е извел страната от битността на селска държава до първостепенна ядрена сила. Споменаването на милионите му жертви е само статистика, като в отговор обикновено се изтъква, че на Кромуел пък паметникът му стои пред Британския парламент. Евтина пропаганда. 

- Как се приема книгата ви в Русия? 
- Професионалистите я оценяват високо. Истинското масово признание за нея вероятно ще дойде след още няколко десетилетия, защото много от хората още не са дорасли да чуят истините в нея.