В родния ми град Казанлък собствениците на ресторанти щели да протестират срещу затварянето на заведенията им. Един от тях заявява, че е съгласен да го затворят, ако някой му докаже, че поне един човек се е заразил с корона вирус в неговото заведение. Прочетох това наскоро. И веднага в съзнанието ми се възроди картината от средата на есента. Живея на централна софийска улица в близост до пицария от голяма национална верига. Между масите имаше някакво разстояние примерно около метър и половина. Но когато на две съседни маси седнат клиенти, те се озовават гръб в гръб на разстояние не повече от половин метър. Всички сервитьори са с маски, но нито един не я носи правилно, носовете им са отвън, т. е. маските не са защита. Барманът държи маската под брадата си и така налива напитки. А от кухнята се подават лицата на готвачите, които въобще са без маски. Получават се пари, връщат се пари, да не мислите, че след всяко разплащане някой ходи да си дезинфекцира ръцете. И това е в столично заведение на централна софийска улица. Представям си как е в малките градчета или в селския хоремаг. Дето всички казват, че ваксината е „ала-бала работа“ и всички са вирусолози и специалисти по всичко. И нито в софийската пицария, нито в селската кръчма някой ще протестира за неносенето на маски или ще изисква носенето им. Та затова страдат ресторантьорите. Заради българското ни всезнаене. Затова нямаше как да не затворят заведенията.
Петър Григоров, София
Все още няма коментари