От богатите пенсионери съм. Пенсията ми е 578 лева. С цели 74 лева съм над линията на бедност, която е критерий за великденската добавка от 70 лв., така щедро и толкова великодушно отпусната от неуважемото Румен-Радево правителство. И то след дълги кандърми от страна на журналисти, общественици и негодуванието на обикновени хора от третата възраст.
Та, както се казва, аз тези 70 лева, дето ще ги дадат на бедните, си ги вземам всеки месец. Значи за мен всеки месец е великденски. Това в кръга на черния хумор и самоиронията. Иначе обидно е да се дели пенсионерското съсловие на бедни и богати. Всички са бедстващи и едва свързващи двата края. Така че защо нямам добавка, това справедливо ли е? И нека никой да не си мисли, че с парите, давани досега в предишните години, сме хуквали за агнешко и бира. За лекарство, за някоя сметка, за козунак и яйца и дотам. Лошото е, че тази година трудно се намират и агнешки главички, иначе досега с тях отбивахме великденския обичай.
Странно е, че президентът, дето е патрон на това правителство, допусна това разделение. Убеден съм, че ако сега му предстоеше вторият мандат и трябваше да го избираме, щеше да погледне на нас по друг начин. Защото реално с нашите пенсионерски гласове стои начело на държавата толкова години. Да му напомняме за онази приказка на Смирненски, няма смисъл. Политиците са лишени от съвест и чувство за срам. Послушният му премиер с подчинената финансова министърка направиха така, че нас, пенсионерите, да ни възприемат като най-голямата тежест на държавата. Лошото е, че при създадената политическа ситуация дълго време предстои да сме под управлението на служебни президентски кабинети. Както се казва, да му мислим ние, пенсионерите, нищо добро не ни чака. А Радев уж беше нашата надежда, издигнат от лява партия, човек с ляво мислене. Очевидно за него съдбата на руските пенсионери му е по-скъпа, отколкото тази на българските.
Стойко Танев, Варна
Все още няма коментари