Избирателите са отвратени от лъжите на политиците

Вярно е, че ни беше втръснало от обществената свръхполитизация през 90-те години на миналия век, но сега май пък отидохме в другата крайност - на пълно тотално безразличие. Вяли и сякаш лишени от емоции изборни кампании, кандидати с нулева обществена разпознаваемост, медийни изяви колкото да не е без хич. А местните избори са не по-малко важни от националните. Защото обикновеният човек не се среща с премиера или министъра, но с кмета и неговите заместници особено в малките градчета и селца се среща непрекъснато.

Дали пък това не означава и предварително предначертан избор, който не мобилизира, а отблъсква хората. Или пък, когато в селце със 100 души заприиждат рейсове с избиратели, които никой не познава или никога не е виждал, и предрешат вота в полза на някой от кандидатите. Но мълчанието по места е най-озадачаващо. В София и големите градове има някаква интрига, която медиите и социолозите реанимират непрекъснато, ама как е в градчето и селцето на 5, 10, 20 километра? Или там местните чорбаджии и велможи вече са решили избора, а гласуването е само подробност?

Да не забравяме и хората, обикновените избиратели, онези, които наричат с безличното електорат. И те обръгнаха от лъжите на политиците, отвратиха се от властовите им злоупотреби, стреснаха се от заплахите им и затова им е все едно кой ще е местният деребей. Хората знаят, че той ще обещава всичко, а после ще си прави това, което е удобно за него и партията му. Един от панагюрските кандидати кани електората в доста голямо квартално заведение, разлепени са листовки в целия квартал и хората коментират, че ще отидат да хапнат каквото им дадат. Собственикът на кръчмето и той е доволен, ще позакрепи оборота около изборите. В едно замиращо градче в Северозапада водеща партия прави предизборно събрание в салона на читалището, раздава комплекти с агитационни материали, а след това партийният актив с кандидата правят луда разпивка в едно от трите по-сносни кръчми в градчето.  И плащат не от джоба си естествено. Пък Терзиев, Хекимян  и Григорова могат само да завиждат на селските кандидати. Ама така е, като са тръгнали да превземат столицата.
 
Стефан Стойчев, Пловдив