Фердинанд поръчал да убият Христо Белчев?

„Там имаше и любов, и интереси, но главно страсти... Мръсни любовни страсти. А където Стамболов намесеше мръсните си любовни страсти, там падаше кръв!” – така кратко и категорично коментира убийството на Христо Белчев известният банкер и политик Атанас Буров.

След като завършил икономика в Париж, Христо Белчев заемал длъжностите главен ревизор и главен секретар в Министерството на финансите, а през 1890 г. премиерът Стефан Стамболов го назначил за финансист №1 в своето правителство.

Белчев се изявявал и като поет – в печата използвал псевдонима Чебел. Женен бил за красавицата Мара Белчева – една от първите български поетеси, по-късно муза на Пенчо Славейков.

Христо Белчев другарувал с министър-председателя и двамата често посещавали любимата на премиера кафе-сладкарница „Панах” на бул. „Цар Освободител” – на мястото на днешния хотел „България”.

Силната ръка на Стефан Стамболов му докарала и много врагове – особено сред македонската емиграция. По това време прогоненият от България Димитър Ризов вече чертаел планове за 
убийството на „тирана” Стамболов.

В Белград Ризов привлякъл в заверата оръжейния майстор Наум Тюфекчиев, брат му Никола и бившия офицер Кръстьо Ножаров. В заговора се включили още Михаил Ставрев с прякора Халю и най-малкият брат на Тюфекчиев - Димитър, известен като Денчо. На 18-годишния Денчо била поставена задачата да следи Стамболов, след като излезе от сградата на правителството. Той няколко дни следил премиера – от дома му до Министерския съвет и любимото му кафене „Панах”.
 
На 15 март 1891 г. вечерта Стамболов бил на маса с кафенето с министър Христо Белчев. Към 20 ч. двамата излезли от „Панах”. Заговорниците дебнели скрити наблизо. Въоръжените Никола Тюфекчиев и Халю трябвало да стрелят по премиера и да го очистят с град от куршуми. Подсигурявали ги Денчо и Ножаров. Когато Стамболов и Белчев излезли на тротоара, Никола и Халю се насочили към министър-председателя и финансовия министър. Халю сграбчил дясната ръка на Стамболов, за да му попречи да извади пистолета, с който премиерът никога не се разделял. С другата ръка Халю стрелял в главата на премиера – имало приказка, че Стамболов винаги се движи с бронирана жилетка. Министър-председателят успял да отблъсне атентатора и куршумът улучил Никола Тюфекчиев. Той пък веднага стрелял – куршумът на атентатора ранил Халю в дясната ръка. При разигралата се пукотевица Христо Белчев направил фатална грешка – хукнал към близката градска градина. В тъмнината Денчо го объркал със Стамболов и го застрелял почти от упор. 

След атентата Никола Тюфекчиев и Халю бързо изчезнали в Румъния. Кръстьо Ножаров забягнал в Сърбия. Само Димитър Тюфекчиев – Денчо, останал в София. След като докладвали на Стамболов, че Наум Тюфекчиев има брат, живеещ в София, премиерът наредил веднага да го арестуват. В полицията жестоко инквизирали Денчо. Били го, горили му месата с газова лампа и забивали подострени колове в тялото му. Денчо издъхнал, без да каже нищо за атентата. А във висшите среди упорито се носел и слухът, че лудо влюбеният в красавицата Мара Белчева княз Фердинанд е наредил да убият нейния съпруг, за да я притежава само той...