Така добивът на каолинови пясъци в България започва преди близо век, в далечната 1924 г. Тогава на 6 май братя Атанасови от Варна основават акционерно дружество „Каолин“, което започва работа в района на Каолиново. Промишлените находища там са толкова богати, че все още има неразработени участъци, които могат да осигурят ценната суровина за десетилетия напред.
Първото промивно отделение в с. Божи дар
Когато Кръстю Атанасов започва своя път към богатството, едва започва новият век на освободена България. Впечатлени от разказите на Джек Лондон за златотърсачите, 14-годишният Кънчо, както го наричали близките му, и две години по-големият Борис
решават, че трябва да открият златоносен пясък
Родените в Долна Оряховица момчета тръгват по никое време към Балкана да изследват речните корита. Внезапна снежна виелица ги затрупва и едва се спасяват полуизмръзнали. Точка на авантюрата слага баща им, учителят Никола Атанасов, с по няколко удара с колана по задните части на злополучните златотърсачи.
Търсаческият им дух се възражда след завършване на училище – Кръстю се дипломира в софийското техническо, а Борис във варненската търговска гимназия. Собственикът на стъкларската фабрика “Гебедже”, евреинът Йосиф Мешулам, усеща мераците на братята и им заръчва да открият по-голямо находище на кварцов пясък, който подобрявал качеството на стъклото. Тръгва Кръстю из тогава дивия Делиорман и
край турското село Бохчилар открива находището
При примитивни условия копае белезникавата глина, кисне я в бакъри, после я пресява през няколко сита, като изхвърля каолина и отделя пясъка. По онова време селото е прекръстено на Божидар, а впоследствие става Каолиново.
С пари от Мешулам братята регистрират Акционерно минно индустриално дружество “Каолин” с капитал от 200 000 златни лева. В Гебедже (сега Белослав) евреинът предоставя помещения за инсталациите по отделянето на пясъка. В открити шахти край Божидар започва копаенето на суровината – кварцовият пясък отива за стъкларската фабрика, а каолинът остава за братята. Фабриката за каолин е построена през 1926 г., когато с царски указ предприятието получава концесия. Започва пакетирането на пречистения каолин. Кръстю го кръщава бялото злато на България, нали каолинът е основната суровина за производството на порцелана. По-големият брат – Борис, е не само главен акционер в дружеството, но се и грижи за успешните търговски контакти и благосклонността на банкерите.
Пред резервоара на каолиновата фабрика на гара Гебедже (днешно Белослав)
Борис е известен като бохемата на семейството
В затънтените полета на Лудогорието идват на излети и лов индустриалци и финансисти от цялата страна. В селото братята внасят и първите признаци на цивилизацията – построяват читалище, докарват ветеринар, лекар и зъболекар, за които и досега си спомнят с благодарност старите местни жители.
Във фамилията се раждат само жени и може би затова сега трудно възстановяват правата си върху някогашната собственост на предците им. След 12 години митарства едва успяват да получат като наследници символично обезщетение от акции и компенсаторки. Единственото, което им е останало е родовата памет и гордостта, че от техния род е тръгнало производството на “бялото злато на България”.
Все още няма коментари