През лятото на 1963 г. Централният съвет на БСФС, ЦК на ДКМС, ЦСПС и ДОСО организираха традиционното масово преплуване на река Дунав. То се реализира под шефството на вестник „Работническо дело“ от Централния организационен комитет.
Тогава живеех със семейството си в Никопол. Записах се за участие в преплуването на Дунав заедно с десетгодишния си син, който, макар и още дете, умееше вече да плува като малко делфинче. В Никопол преплуването се проведе на 25 август. Около 10 ч. на този ден записалите се участници се събрахме на плажа на брега на реката. Плуването се проведе от румънския бряг. Участниците се съблякохме по бански гащета.
При Никопол реката е широка около 1 км, но тъй като течението я влачи с около 6 км в час, трябваше да се пуснем на около 3 км нагоре, за да можем да излезем пак на плажа в Никопол. Натовариха ни на два каика – големи дървени лодки, и ни откараха на румънския бряг. Тук румънските граничари ни поискаха паспорти и визи, за да ни пуснат да стъпим на тяхна земя. Къде у голи мъже такива документи? Нямахме. Граничарите ни предупредиха, че ако стъпим на брега им, ще ни смятат за нарушители, ще ни арестуват и изпратят голи в Букурещ. Пред перспективата да се окажем голи и без пари в румънската столица, решихме да скачаме във водата направо от лодките, без да стъпваме на брега.
Преплуването на реката стана на групи от по петима души. Всяка група се придружаваше от една лодка с двама спасители. Групите се пускаха в интервал от пет минути, за да не се събират много плувци на едно място и да си пречат. Когато дойде ред на нашата, всички скочихме от каика във водата. Плувахме по корем, свободен стил – кой както може. На всеки 15 минути отговорникът ни даваше почивка – обръщахме се и плувахме по гръб. При плуването по гръб се изразходват по-малко физически усилия и затова се смята за своего рода почивка.
Благополучно доплувахме до българския бряг. Стъпихме на брега със самочувствието на герои и победители. Не е шега работа за около 40 минути да преплуваш около 3 км разстояние, па макар и по течението. Наградиха ни от организационния комитет с грамоти.
Ангел Ангелов, Габрово
Спомени от соца: Как преплувах Дунав с 10-годишния си син
Румънските граничари заплашиха, че ще ни арестуват и ще ни пратят голи в Букурещ
0 коментара

Все още няма коментари