Благодаря на Тодор Живков за хубавия ни живот

Рускиня съм, живея в България от 45 години, в град Смолян – огърлица на Родопите. На 81 години съм, вдовица, съпругът ми почина от рак през 2011 г. Много ме засегнаха статиите на г-жа В. Паскалева от Русе и на Веселин Димитров от Мездра. Какво безочие и омраза в тях!

Аз съм очевидец на живота при социализма. Пристигнах в Смолян през 1973 г. за постоянно. Родом съм от Архангелск, Русия. Преди да замина за България, работех като директор на супермаркет с голям колектив. В България започнах работа в ОП „Булгарплод” на длъжност специалист по качеството на плодове и зеленчуци. Работих там 18 години, бях ударник в работата, уважаваха ме. 

Магазинната мрежа в града беше заредена в изобилие. Аз отговарях да няма прекъсване на задължителния асортимент в търговията с плодове и зеленчуци. А бананите бяха стока, която получавахме от други държави.  

Та г-жа Паскалева много греши например за асортимента на стоки по онова време. Прав е вашият читател, таксиметровият шофьор, че при Тодор Живков действително животът беше по-хубав. България беше аграрно-индустриална държава. С безплатно образование, медицинско обслужване. Хладилниците ни бяха пълни с храна. Във всяко предприятие задължително имаше лекар и стоматолог. Имаше пионерски лагери и бригадирско движение. Имаше работа. А В. Паскалева пише, че едно време никой не работел, всеки се скатавал. Тогава кажете: кой построи заводи и фабрики, язовири, тунели, жп линии, училища, детски ясли и градини и пр. 

Дойде демокрацията и настана анархия – безработицата в Смолян е 18 процента. „Булгарплод” не съществува, селското стопанство е унищожено, заводите и фабриките – също. Пенсионерите живеят в мизерия, ходят по контейнерите да търсят храна. Гробищата са препълнени с мъртъвци.

Много ще съжалявате за миналото. България стана най-бедната държава. А Веселин Димитров от Мездра вероятно е бил слаб ученик и не е участвал в никакви културни мероприятия. Затова говори, че манифестациите за 9 септември били фалш.

Давам пример. През 1983 г. Тодор Живков и Дипломатическият корпус посетиха обновения Смолян. Участвахме в манифестация. Нашето предприятие „Булгарплод” винаги беше първенец в работата, вървяхме в първите редици, поздравяваха ни от трибуната, ние викахме „Ура!”, бяхме весели и засмени. След нас вървяха деца и ученици. А училището „Стою Шишков” и училището по автотранспорт имаха и духов оркестър. Това бе най-красивото и тържествено шествие, това бе сплотяване и уважение един към друг.

Благодаря на Тодор Живков.

Преди да бъде направен новият център, Смолян разполагаше с три сгради – болница, съдебна палата и младежки център. Другото бяха камъни, без растителност. В строителството на новия център участваха хора от всички села  и градове в Родопите. Така Смолян стана „огърлица на Родопите”. Голямата заслуга за това беше на секретаря на областния комитет на БКП, който направи първата копка. Благодарение на организираност и строга трудова дисциплина построихме красив град.
 
 
Валентина Давидова, Смолян