Кога ниската кръвна захар е опасна за живота?

Всички сме наясно с множеството негативни ефекти от перманентно повишените нива на кръвната захар (хипергликемията) в организма. Именно това стои в основата на едно от най-широко разпространените социалнозначими заболявания – диабета. Безспорно хипергликемията уврежда кръвоносните съдове, нервите, а оттам и множество органи и системи, като води до повишен риск от сърдечносъдови инциденти, увреждане на бъбреците, очите и много други органи и системи. Всички тези увреждания се развиват след продължителен период от време (години) при лош контрол на диабета. За сметка на това ниските нива на кръвната захар могат в рамките на минути да доведат до необратими увреждания. Хипогликемията се характеризира с понижено ниво на кръвната захар под 2,8 mmol/L или под 4 mmol/L при пациенти с диабет. При диабетици се приема по-висока стойност, тъй като при тях организмът функционира при по-високи нива на кръвната глюкоза, съответно симптомите на хипогликемията се появяват при по-високи нива в сравнение с пациентите без диабет. Състоянието на хипогликемия се среща най-често при пациенти с диабет, на лечение с инсулин или някои перорални антидиабетни медикаменти. Основната причина е несъответствие между количеството на инжектирания инсулин и приема на храна или физическата активност. Най-често до това състояние се стига, когато пациентът си инжектира инсулина и пропусне храненето след него. Диабетът обаче не е единствената причина за хипогликемия. Има редица други състояния и заболявания, които може да доведат до нея. Например други ендокринни заболявания – понижена функция на надбъбречната кора, ниски нива на хипофизните хормони. Причина за хипогликемията може да бъде и тумор (в повечето случаи доброкачествен), произхождащ от клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин (инсулином). Симптомите, които настъпват при спадане на нивото на кръвната захар, неслучайно са доста драматични. Те се развиват бързо с цел да сигнализират навреме за евентуално предстоящо увреждане на централната нервна система. Тези симптоми се разделят в две групи – неврогенни и невроглюкопенични.
Неврогенните симптоми са резултат от активирането на симпатиковата част на вегетативната нервна система. Те се изразяват в изпотяване, пребледняване, треперене, учестена сърдечна дейност, повишаване на кръвното налягане и силно чувство на глад. Другите са виене на свят, замъглено зрение, неадекватно поведение. При напредване на състоянието, когато не се предприемат необходимите мерки, може да се стигне до гърчове и кома.