Стопяваме се като народ със своята история, език и култура

Гледах полуфинала на американски футбол на стадиона в Сиатъл. Играха отборите на домакина и Лос Анджелис. Дни преди финала, който се казва Супер бол и е най-голямото спортно събитие за САЩ. Мисля си, че този спорт може би е толкова любим на американците, защото е силов и импонира на техния характер.

Важното за мен обаче беше друго. Първо стадионът е огромен – над 60-70 000 зрители, и е пълен. Билетите започват от 300 долара нагоре, а времето е студено. Цяла Америка е обхваната от студена вълна, като дори в Тексас температурите са близки до нулата по Целзий. Въпреки това стадионът е пълен, а публиката не спира да подкрепя своите отбори. Преди да започне мачът, има внушителна церемония. На терена е опънато огромно американско знаме, което се държи от десетки хора. До терена е строена воинска част с всички атрибути, а в небето прелитат изтребители. Задължително се изпълнява химнът на САЩ и всички пеят. Камерите обикалят трибуните и виждаш как хората си държат ръката на сърцето и пеят с ентусиазъм. Това не можеш да го видиш на нашите стадиони.

Как се постига това?! Още от училище се възпитават в патриотизъм. Вдигането на знамето и химнът са постоянни церемонии. На децата се внушава колко велика нация са американците и колко велика държава са САЩ. Спортът, мажоретките, танцовите състави и историята на САЩ са в сърцевината на обучението. В музеите е пълно с деца, водени от своите учителки, които не само развеждат децата, но през цялото време обясняват какво виждат в конкретната зала.

Поставянето на американското знаме на къщите е обичайно явление. Навсякъде в ритейл паркове, молове, дилъри на автомобили се развява американското знаме. Нарочно съм търсил такива публични пространства, на които няма знаме и не съм намерил. В сутрешните блокове винаги се промъква това, че САЩ са велика държава, а това, че те са най-справедливите, най-демократичните не подлежи на съмнение.

Защо в нашата държава патриотичното възпитание се смята за лош вкус? Ние сме за либералните ценности, каквото и да означава това, а се срамуваме от своята история. Ние се срамуваме от своите православни корени, от кирилицата, от езика, който бързо се американизира. Скоро една приятелка, университетски преподавател на учители по БЕЛ, ми каза, че вече всяка трета дума на нейните студенти има чужд корен. Ние стриймваме, скролваме, хейтим и т. н. Не мога да изброя чуждите думи в ежедневието на нашата генерация Z. Въпрос на престиж е децата още от детската градина да учат английски, но масово завършват гимназия, без да разбират математиката.

Ние се стопяваме не само демографски от 9 на 6 милиона, ние се стопяваме като народ със своята история, език и култура.
 
Александър Константинов