Йордан Биков изхвърлял хапчетата на Иван Абаджиев  

България се гордее с редица славни щангисти, поставили не един и два световни рекорда. А Йордан Биков е оставил завинаги името си в историята с рекорд, който няма как да бъде подобрен. Роден е на 17 октомври 1950 г. в Пазарджик. Още като дете е привлечен от спорта. Първо се занимава с гимнастика, а после се насочва към вдигането на тежести. Талантът му е забелязан и той е поканен в училището „Олимпийски надежди“ в София. По това време треньор на младите щангисти там е Иван Абаджиев. Старшията налага на учениците строга дисциплина. За него спортът и учението трябва да вървят заедно, като едното не доминира над другото. По това време бъдещата спортна легенда Биков живее в Банкя заедно с друг голям български щангист – Неделчо Колев.

След като българските щангисти се представят незадоволително на Олимпиадата в Мексико през 1968 г., настъпва промяна в ръководството на националния тим по вдигане на щанги. За треньор е избран Иван Абаджиев. Той залага на състезателите, които познава най-добре – момчетата от училище „Олимпийски надежди“.
В началото на своята професионална състезателна кариера Биков среща множество трудности. Поради чести контузии той не успява да покаже своя потенциал на състезанията. Пречат му и лошите отношения, които има с Абаджиев. Самият Биков посочва като  причина за влошаването им отказа си да приема медикаментите, които треньорът му дава.  Въпреки че тези стимуланти са позволени, щангистът решава да не ги взема, под предлог да опази здравето си. Дори без тях Биков показва на своя треньор, че може да вдига големи тежести.  Успява да  тласка на тренировка по 185-190 кг, а веднъж от стойка вдига и 201 кг. Самият Абаджиев е толкова изненадан след този негов опит, че дълго тегли тежестите на кантара, за да види дали килограмите са толкова.

„Анаболите бяха задължителни. Тренирах като луд. Обаче бях черна бройка на Старшията. Дразнеше го, че не му пия хапчетата. Иван не можеше да ме гледа. Не толкова заради бунта, колкото че хвърлях анаболите. Видех ли непознато драже, го избутвах настрана. И все попадах под неговите удари. Уронвах му авторитета”, разказва Биков.
Първата си голяма титла той (категория до 75 кг) печели на европейското първенство в Констанца (1972 г.), въпреки че малко преди това контузва китката си и две седмици е в шина. До последно е под въпрос дали ще се включи в надпреварата. Когато Абаджиев обявява състава за Констанца, Биков фигурира в него, въпреки че изостава с подготовката. Проблемите не успяват да го спрат и той става пръв, като побеждава един от най-добрите щангисти в света по онова време – Виктор Куренцов (СССР). Въпреки този успех обаче до последно има съмнения за участието на Биков на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. В крайна сметка той е избран да се състезава за България. Битката в категория до 75 кг предвещава да бъде много оспорвана. След първото движение – повдигането, се открояват ясно трима фаворити за медалите – Канигин (СССР), Трабюлси (Ливан) и Биков (България).  С втория си опит в изтласкването на 177,5 кг. Биков  си осигурява златния медал. Българинът не се примирява единствено с победата. Той е дошъл в Мюнхен,  за да влезе в историята. Това, което иска, е да подобри рекорда на Куренцов в трибоя.  Всички погледи в залата са отправени към Биков, който се подготвя да направи опит на 185 кг. Настъпва един от паметните моменти в българския спорт. Българинът повдига тежестта и така  успява да събере 485 кг в трибоя, което е нов световен рекорд. Уникалното на това постижение е, че то остава вечно, понеже след тази Олимпиада трибоят  в щангите е премахнат и е въведен  двубоят.  

През 1972 г. Олимпийските игри се считат и за шампионат на планетата в съответния спорт. Така Йордан Биков за 4 месеца става първият български щангист с голям шлем от олимпийска, световна и европейска титла. Обявен е за спортист номер едно на България за същата година.
Радостта на Биков е голяма. Ето какво си спомня той за вечерта след състезанието в Мюнхен: „В нощта след състезанието легнах и заспах спокойно. Преди това сложих медала си под възглавницата, за да ми е под главата. Няколко пъти се будех и в полусън го опипвах. На заранта пак се стреснах: Ами ако съм сънувал? Ако състезанието не е минало и аз още не съм шампион? След това мушнах ръка под възглавницата – там си е съкровището ми, там си е“.

След Олимпиадата Абаджиев все по-често залага на своя любимец Неделчо Колев в категория до 75 кг. На европейското първенство в Мадрид (1973 г.) Биков е втори, а първото място заема Колев. Конкуренцията между двамата големи щангисти продължава, докато Биков се  контузва по време на възстановителен лагер в Приморско. При тренировка, в която щангистите хвърлят пудовки в пясъка, той наранява много лошо своето коляно. По този нелеп начин приключва кариерата на един от най-успешните български щангисти. Биков се отказва официално от състезателната си кариера през 1975 г.

След като се оттегля от спорта, записва Висшия институт по физкултура (ВИФ). Първоначално учи редовно, а по-късно - задочно. Отношенията му с Абаджиев се подобряват. Треньорът му помага с лекциите, а когато няма пари, го включва в лагерите на тима. По-късно го урежда на работа за няколко месеца в Китай, където Биков тренира националния им отбор по щанги. През 1988 г. Биков работи в африканската държава Габон, където 6 месеца прави пластмасови тухли. В края на 90-те години на ХХ век е назначен за отговорник на младежта и спорта към община Пазарджик.