За някои с литературни въображения заглавието ще звучи еротично, за други еретично. За повечето привърженици на стогодишния "младеж" във футболна премяна с цвета на небето и морето не само житието, ами и битието ни вече става "еректично".
Възбужда ни справедливо головата суша на отбора, който в недалечното минало вкарваше "седмица" на ЦСКА, "осмица" на "Локомотив", "петица" на прочутия гранд от Барселона, да не говорим за "дванайсетицата" на бодрите финландчета от "Рейпас" - Лахти...
Ами редовните "четворки" за Балканската купа срещу "Фенербахче", "Бешикташ", албанци, румънци?
Както се казва, когато провинциални отбори виждаха табелата "София", пристъпваха с убеждението, че в "Долината на глинените гърнета" (стадионът на Герена) ще натоварят каруцата с няколко "парцала". Което и ставаше! Защото Кукуша, Теко Абаджиев, Соколето, Патрата, Сашо, Меци, Гунди, Пальо, Войната, Киро Миланов, Сираков, Боримиров и
още дузина супермъже на футболното кълбо не играеха патици в "Лебедово езеро", а "Танц със саби"...
Но тоя танц го репетираха заедно години наред! Чудо чучолято бе някой да тегли майната на родния "Левски", в който бяха дошли с треперещи сърца от провинцията, треперещи от надежда и амбиция да станат големи покрай другите тартори. И си знаеха местата на игрището, търсеха се със затворени очи и се намираха. Но се намираха не в глуха защита, пречейки на вратаря си, а почти винаги бяха синята лавина, устремена към пеналтерията на съперника. И когато им вкарваха гол, не навеждаха модерните си прически и татуирани телеса към земята, ами биеха центъра с хъс и хукваха веднага да скъсат отсрещната мрежа!
Да пишем, че Котака не е обичал мастиката, ще излъжем, но дори и на някоя и друга чашка за едно полувреме мушна четири гола на силните "армейци"! Да кажем, че Киро Миланов е бил хрисимо пионерче, не става: след един финал натресе тежък удар на съперников играч, който си го беше заслужил с провокации. Соколето се "сражаваше" с милиционери, левскарите с вратаря Дервентски развъртяха мимолетна търговийка с нивалин.
Разбира се, че ги наказваха, но ставаха по-добри на терена. И повече мъже!
Днес имаме балеринки, които стъпват на тревата не с цвички, а с обувки с бутони. Добре че на левскарите бутоните служат да ги крепят като патерици, защото на кръстника на трибуна "Моци" бутоните служат като ядрени ракети срещу противника...
Но думата е за балеринките. Такива момчета се навъдиха в нападението на "Левски", че танцуват около оста си и гащетата им се развяват като пачки на сцената на музикалния "Стефан Македонски". Все чакаме да се развие талантът на сочените с апломб за таланти голобради момчета.
Голобради, ама с татуировки, с магьосни прически, коли с мъркащи двигатели и жени, мрънкащи "дихатели"
(на прокурорска тийнейджърска възраст...). И ние зяпаме на стадиона и на екрана и чакаме тия преситени момчета да изядат тревата, но да ни зарадват с голове!
Толкова си могат, ще каже някой. Ама нали в близкото минало и пак при тия жизнени стандарти Гонзо водеше четата с пукната глава, но с непукизма на майсторството и мъжеството си! Нали един юнак, слязъл от кокосовата беритба, "метеше" от центъра до противниковата голлиния и стреляше с каквото му падне по седемметровата пролука? Колкото и дърводелски да отработваше топката, Дембеле не се чудеше и маеше, а натискаше спусъка. То така трябва, не е курс за шев и кройка футболът, а трябва да се пуца във вратата, защото там честичко вратарят спи, пък може и в носа да си бръкне. Но вратарите вече са свикнали със "сините" ялови булки, които, гримирани, се разхождат по терена като по градска чаршия и се плашат да стрелят във вратата, като "да не си счупят педикюра"...
Продадените невести... Като някое наше момче изпоти някой и друг път екипа и даде надежда да се "овълчи", веднага го туряме на сергията. И после какво? Кой е чул нещо, че не се сещам къде и какво "Ганкино" играе талантът Антонио Вутов? А в "Левски" можеше да вкара атомна енергия. А къде е "енергията" на обявения с фанфари и тъпани за "изключителен" Божидар Краев? Той сам експлодира в интервю, че ще стане водач, лидер...
Няма фанфари, остана тъпанът. Да го бият където го сварят...
Хайде да завърша, че вече ми писна и от тактики. Бе откъде живнаха у нас наследници на Хериберто Херера и Хеленио Херера, треньорите, които убиха щастието във футбола - головете - и измислиха "катеначо"-то. Сега футболната религия и на "Левски" май се свежда до догми ли, молитви ли: "Отзад да сме сигурни, А ОТПРЕД - КАКВОТО СТАНЕ".
Ама пишем по вестниците "Левски" ПРОСПА полувремето..." Не, не е проспал, просто така си е наредил треньорът тактиката, да рушим играта на противника, а нашата - кучета я яли. И какво се получава? ОТЗАД за пореден път не сме сигурни, все ни изненадват с някой гол... И после бръмчим като мухи без глави (примери хиляди: и в Гоце Делчев, и в "шампионското" фиаско срещу "Славия", и в Разград, и къде ли не...) А ОТПРЕД нищо не става!
Защо ли се ядосвам?!
В "Горещ вятър" героят Шурдилович е футболист, гостуват на чужд терен, треньорът прави тактика за мача и нарежда: Милан пази крилото им, Чорич натиска халфа, Драган язди "деветката".
Шурда пита: "А кой ще играе бе, брате?".
Треньорът го гледа учуден и се тросва: "Па ние не сме дошли да играем!".
Все си мисля, че на треньорите на "Левски" със закон трябва да забранят четенето и да им купят бинокли, за да виждат вратата на противника!
Къде сте, голаджии на „Левски”?
Балерини, продадени невести, ялови булки и "отпред каквото стане"
Сега футболната религия и на "сините" се свежда до догми и молитви, няма го яростния левскарски дух
1 коментара
Мишо Вълчев не пропускаше мач без гол.
Павел Панов
Последният, който стопляше "сините" сърца с голове, бе черната перла Гара Дембеле (вляво).
Гонзо
Наско Сираков