Соцкласиката – кебапчета и кюфтета с гарнитура варен боб и лютеница с лук

Класика и връх в социалистическото ресторантьорство беше тройката кебапчета или кюфтета по желанието на клиента. Сякаш предпочитанието клонеше повече към кебапчетата, по правило гарнирани с варен боб и лютеница с праз през есента и зимата, с обикновен лук през другото време. Естествено, лютеницата беше от един вид, онази с хорцето на етикета, и в интерес на истината беше вкусна и се харесваше на хората. Специално към нея по-старите поколения и до ден днешен изпитват носталгия независимо от огромния избор на този продукт днес.

Важно място заемаше и шкембе чорбата, която се е съхранила и до днес, но от всекидневна храна тогава се е превърнала в луксозен ресторантьорски продукт. И до ден днешен старите поколения пазят спомена за многото шкембеджийници около Халите и Женския пазар.

От десертите най-предпочитан беше крем карамелът, но той се приготвяше главно в домашна обстановка. Детският кошмар от яслите и градините за децата беше крем нишестето, масово не го харесваха, а те пък системно ни го пробутваха. В домашна среда най-предпочитани бяха компотите, чието приготвяне всъщност си беше една паралелна хранителна домашна индустрия. Всяко уважаващо себе си семейство приготвяше минимум 40-50-60 и повече буркана за есента и зимата. Естествено, имаше и държавно производство, което също задоволяваше нуждите.

Есента беше времето на чушките, между блоковете и в дворовете горяха огньове с поставени на тях тенекии за печене на чушки и това беше приемано съвсем спокойно и нормално от всички. Че даже и графици се правеха за ползване на импровизираните огнища.

Не може да не се споменат и лимоновите резанки – един от най-евтините и достъпни купешки десерти. Социалистическа класика бяха двата вида бонбони – карамел лакта и карамел му. Първите бяха в долапа на всяка социалистическа баба, с тях черпеше гостите си, а внуците изглаждаха разноцветните станиолчета и ги ползваха в игрите си. Вторите пък бяха истинско изпитание за зъбите и пломбите, макар да бяха замислени като дъвчащи от производителя. Да не забравим да споменем и лукчетата, които също са един от символите на онова време, както и бонбонките теменужки и виолетки, харесвани от всички.

Важно място в хранителната верига тогава заемаха консервите с „Русенско варено“, преживели превратностите на времето, оцелели и до днес. Кифлите по 5 стотинки с мармалад, виенските кифли и мазните соцбаници със сирене също бяха част от храната ни. От сладкарските изделия първенството държеше плезирът – вафлена фунийка, пълна с шоколадов крем и глазура от черен шоколад. Днес вече го няма.

Хлябът беше три вида – типов, „Добруджа“ и бял. Млякото в ранния соц се продаваше наливно, а киселото – на килограм, всеки си носеше съд в млекарницата.

Днес животът е различен, храните изкуствени, нитратни, с кой знае какви примеси вътре, но затова пък много скъпи. Едно време поне храната ни със сигурност беше чиста.
 
Валери Райчев