Кой ще защити клиента от бруталните цени в магазините

Още комунистите го бяха измислили навремето. Тръгнеха ли да вдигат цените на праза, пипера и краставиците, виновно им беше винаги международното положение. Те си отидоха от историческата ни сцена, ама този техен навик остана и до днес.

Тогава в онези години това беше държавна политика и чрез вдигането на цените се целяха нови приходи в обедняващата социалистическа хазна. Пак с международното положение се търсеше и оправдание за дефицитите на пазара – ту нямаше олио, ту червен пипер, тоалетна хартия, картофи и каквото друго се сетите. Това също беше знак, че ще има някакъв скок на цените.

Днес пазарът е задоволен, та чак и презадоволен. Всичко има, но за съжаление, няма строг и стабилен контрол върху търговците и производителите, които понякога просто издевателстват над гражданите. Че дори цели браншове се надигат и буквално извиват ръцете на властта и народа. Всички помним т. нар. зърнари с техния произвол, които буквално отвратиха хората от себе си и не получиха никаква обществена подкрепа. Или пък сегашния смешен плач на ресторантьорите, които предизвикват всенароден присмех и неприязън. Особено мъчителна за хората е тихата политика на търговците, за които ситуацията е като да ловят риба в мътна вода. Вдигат си цените, както си искат и с колкото искат. Понякога дори и в рамките на един квартал на една улица могат да се видят цени, от които буквално да ти настръхне косата.

И тук трябва да е ролята на държавата, ама такава няма. Води се някаква политика по-скоро на някакви мижави компенсации на уж най-засегнатите, ама това е пречупено през някакви административни изисквания за доказване на бедността, което затруднява хората. А върху търговците няма ли да се окаже натиск. С всекидневни проверки, с контрол върху цените, със санкции, та дори, ако е необходимо, и затваряне на магазини. Или пък прословутият номер с промяната на цената директно от левове в евро – доскоро стоката е била два лева, днес е две евро, което е увеличение със сто процента. И това е почти повсеместна практика – както в големите вериги, така и в кварталните магазинчета.

Крайно време е да се спре да се робува на схващането, че пазарът се саморегулира и че намесата на държавата би нарушила пазарните правила. Освен стоки и търговци в пазарния процес има и клиенти. Когато вдигаш безбожно цените, свиваш потреблението на хората. Страдат те, но и търговецът губи. А за непазарното поведение не е виновно международното положение.
 
Костадин Михайлов, София