„Балканкар“ беше трета сила в света, от износ на кораби печелехме $2 млрд.  

Какво говорят цифрите и фактите за социалистическата Народна република България от 1944 до 1989 г.?
За периода 1979-1988 г. САЩ увеличават БВП на глава от населението със 182%, Япония с 275%, Германия със 158%, Франция със 157%, а България увеличава БВП на глава от населението с 234%. Това ще рече, че България по време на комунизма, дори и в годините на перестройка, никога не е била в рецесия, камо ли фалирала, както поучава западната пропаганда.

По брутен вътрешен продукт на глава от населението през 1988 г. България е заемала 25-о място в света. През 2013 г. например тя заема 78-о място.

Преди перестройката България е произвеждала 40% от всички компютри, продавани по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ.

Ето само част от производството в България през 1988 г.: металообработващи машини – 17 440 броя, електрокари – 47 400 броя, мотокари – 35 100 броя, домашни хладилници – 111 000 броя, цветни телевизори – 124 300 броя, памучни платове – 362 млн. кв. м, вълнени платове – 45 млн. кв. м, месо – 565 600 тона, през 2014 г. например то е 150 000 тона, тоест 4 пъти по-малко. Зеленчукови консерви – 344 000 тона.

Износ: електронни калкулатори – 46 700 броя, електрокари – 44 700 броя, телефонни апарати – 630 000 броя, пресни плодове – 139 000 тона, домати – 78 900 тона.

В годините от 1944 до 1989 се изграждат крупни производствени мощности в областта на машиностроенето, хранително-вкусовата, леката, строителната промишленост. Създава се нова материално-техническа база и се развиват отрасли, непознати за България до Втората световна война – нефтопреработваща промишленост, химия, фармацевтика, електроника. През този период е изградено съвременно, модерно селско стопанство. ТКЗС обединяват разпокъсаните около 20 милиона частни нивички, обработвани по примитивен начин. По времето на Тодор Живков се построиха над 2000 язовира, напояваха се над 12 млн. декара земя (около 25 на сто от обработваемата площ), повишиха се средногодишните добиви около 3 пъти.

Огромни са постиженията в медицинското обслужване – преди Втората световна война средната продължителност на живота е около 52 години, през 1989 г. тя е 71 години. Изградена е огромна мрежа от болници, поликлиники, санаториуми и други здравни заведения.

Ликвидирана е неграмотността, младежите получават висока професионална подготовка. Всяка година се строят около 70 000 жилища. Безработицата е почти непознато явление.

До средата на XX век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз. Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център „Енергопроект“.

До 1950 г. България няма металургия. Към 1989-а вече произвеждахме 3 млн. и 300 хил. тона стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света. Българската химия през 1945-а е била в зародиш. Внасяли са се дори сода каустик и син камък! Към 1989-а отрасълът вече произвеждаше годишно: 2,5 млн. тона минерални торове, 1 млн. тона калцинирана сода, 400 хил. тона пластмаси, 20 хил. тона химикали за растителна защита, даваше 8,5% от националната промишлена продукция, осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута, поддържаше 100 000 работни места.

Машиностроенето най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект. През 1945-а в България има десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Към 1989-а в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работници и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института. С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България.

Първият български електрокар се появява през 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хил. електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: „Кларк“ – САЩ, „Тойота“ – Япония, и „Балканкар“ – България.

В корабостроенето от 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме $2 млрд. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла).
Металообработващите машини бяха основно направление на отрасъла. Към 1980-а имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.

След 1989 г. са унищожени над 91% от всички производствени мощности в България, а населението е най-бързо изчезващото в света.