Но Бог дава най-големите изпитания на най-обичаните си чеда и съдбата на баба Данка се оказва нелека.
На шестгодишна възраст тя остава сираче,
след като баща й Кольо Колев загинал в битката за Тутракан през 1915 г. по време на Първата световна война.
Майка й Марийка Маринова я отглежда сама, докато не срещнала втория си съпруг, и семейството заживяло в село Кошничари, Поповско. На 17-годишна възраст Йорданка излиза от техния дом и свива своето семейно гнездо. Омъжва се за Иван Иванов в родното си село Сейдол и до ден днешен носи венчалната си халка - символ на вечната, неизчерпаема любов. Те имат едно дете - Йордан, а след това се появяват и внуците Юлия и Иван. Те пък ги даряват с четирима правнуци - Деница, Венелина, Стефиян и Дани.
Съпругът на Йорданка умира през 1980 г. и вече 35 г. тя живее самичка. Разказва, че се справя и годините не й тежат - копае си градинката в двора, шета из къщата, ходи до магазина, обслужва се сама. Понякога, когато има нужда от мъжка ръка, й помага нейният съсед Ахмед, който пръска лозето, реже и пренася дървата за зимата. Старата жена е жизнена и здрава,
зрението и слухът й са отслабнали, но паметта й е запазена и помни всичко
“Благодаря на Господ, че ме държи толкова години на този свят. Какво ли не видях и не опитах, през главата ми са минали радости и неволи, щастие и скръб. Дай Боже един ден като си замина от този свят, тези, които останат след мен, да се радват на красотата и природата на селото, което толкова много обичам”, допълва Йорданка Иванова.
На първи ноември баба Йорданка отпразнува стотния си рожден ден сред роднини и приятели. Общинският кмет Айхан Хашимов отправи специален поздрав към юбилярката, след което й поднесе торта с цветя.
Все още няма коментари