Руско-турската война не завършва на 3 март

На 3 март (19 февруари ст.ст.) 1878 г. Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно васално княжество. Други територии на Османската империя се поделят между Великите сили.Назад са останали дебаркирането при Свищов на 24 юни 1877 г., епичните боеве край Стара Загора и на Шипка през август, превземането на Плевен през ноември, зимното преминаване на Балкана и победният поход до вратите на Цариград.

Тази Освободителна война е 12-та поредна, в която се срещат войските на Русия и Турция в продължение на 309 г. Враждата са вековни, омразата е кръвна, а битките са свирепи.

Всяка война има собствена индивидуалност. Така е и с Освободителната война от 1877/78 г. Тогава за първи път руската армия не преминава през Добруджа, а прави стратегически пробив при Свищов. Оставен е 70-хиляден заслон на левия фланг срещу четириъгълника крепости Русе-Силистра-Варна–Шумен, населен с компактно ислямско население. Командващ е германецът Карл Детроа (Мехмед Али паша), който изпразва крепостите едва след Санстефанския мирен договор.

Доста по-неизвестно е, че последна и то чак на 8 март (24 февруари ст.ст.) се предава крепостта във Видин от командващия Мехмед Изет паша. Този факт остава в сянка, тъй като е известно, че 13-хилядната войска от видинския гарнизон се прехвърля в Плевен на 7/19 юли. Руският Западен отряд още на 4/16 юли превзема Никопол и прочиства целият десен бряг на Дунав от малки гарнизони (Оряхово и Лом) и гранични стражи, които бягат пред руснаците и се укриват във Видинската крепост.

Отбранителните съоръжения на Видин са изградени върху основата на стара крепост и се състоят от два пръстена: Външният включва ров с вода с дълбочина 10 м., (опасващ днешния квартал Калето), подсилен бруствер с 9 насипни бастиона с по 5 оръдия и река Дунав. Вътрешният пръстен отстои от външния на 800 - 1200 м. и свързва разположената на брега на Дунав каменна кула Баба Вида (използван за склад на боеприпаси), обкръжен е с ров, запълнен с вода. Отбранителната позиция е уязвима в направлението от с. Смърдан и с. Иново, като там е подсилена с 3 редута и ложементи. Гарнизонът се състои от 12 000 войници.
Най-мощните укрепления на турците пред Видин били разположени при с. Назър махала (село Гурково, сега част от град Дунавци).

На 6 януари 1878 г. войската на румънския генерал Черкез превзема Ботево, Назър махала (Гурково), Видбол, Търняне и Буковец, като развива настъплението си към редутите на Татарджик (Слана бара), Раяновци и Рупци.

Турският гарнизон, командван от Мехмед Изет паша, е изтласкан към покрайнините на Видин и Капитановци.

На 24 януари румънците превземат Смърдан и Иново, като в жестоката битка загиват 119 и са ранени 316 румънски войници и офицери. На другия ден Изет паша прави опит да си възвърне отново Смърдан, но е отблъснат. Жителите на Смърдан също организират отряд и героично обстрелват турците от прозорците на домовете си.

В знак на признателност към падналите в боевете за Видин румънски войници и офицери, на 12 януари 1898 г. в центъра на село Смърдан тържествено е осветен извънредно красив паметник. През 30-те години на миналия век обаче този паметник- шедьовър е разрушен.

Румънската артилерия, дислоцирана в Калафат, подлага на непрекъснати унищожителни обстрели видинската крепост и гарнизона й. Поради упорития отказ на турците да се предадат, артилеристите от Калафат засипват града с почти 24-часов огън.

Още в началото на канонадата е разрушена военната парна мелница при крепостта. Пострадва и високата часовникова кула, както и всички минарета на 32-те джамии, които служат като ориентири за румънските артилеристи. Напълно е унищожена най-голямата джамия на Ахмед паша. Еврейската синагога също пострадва от снарядите. Не са малко и разрушенията в отделните квартали и махали на Видин. Повече от 550 къщи са сериозно засегнати от артилерийските обстрели, а някой са напълно разрушени. Продължителният артилерийски обстрел обаче почти изличил типично турския облик на Видин с неговите джамии, минарета, глинени къщи от турски тип и сокаци. Това после облекчава новото застрояване на града.

На 1 февруари новият командващ на румънската армия ген. Ману изпраща парламентьори в крепостта при Изет паша с ултиматум да се предаде безусловно. Пашата отказва категорично, заявявайки високомерно на парламентьорите, че „Власите не са достойни да им предам града, защото са ни били роби, и затова ще чакам идването на русите”.

Цели четири дни след подписването на мирния договор в Сан Стефано най-сетне идва депешата на султана до командващия Мехмед Изет паша да предаде Видин. На другия ден пристига прочутият 138-и Болховски полк (имащ 175-годишна история), командван от полковник Амонов, с една батарея и един казашки ескадрон. С нея пристига и назначеният руски генерал-губернатор Лев Фьодорович Тухолка заедно с майор Нечаев и два конни ескадрона.

Едва тогава Изет паша церемониално предава сабята си и ключовете на града на руснаците. Румънските войски, които изчакват идването на русите при Смърдан, също се включват в церемонията по предаването на града. На другия ден румънците се прехвърлят през Дунава обратно в Калафат.

На 15 декември 1877 г. Сърбия също се включва във войната по собствена инициатива, но без да води бойни действия – вероятно има някакви следвоенни апетити.

Второстепенната Зайчарска бригада на полк. Здравкович прехвърля Тимок и заедно с кавалерийския си авангард през Връшка чука поема към Кула. "Братските" сръбски войски заемат току-що изоставените от турците окопи и опразнените казарми в околните села, готвейки се да зимуват, тъй като обилен сняг започва да засипва полето.

На 31 януари 1878 г. обаче в Кула пристига руският капитан Рудницки, за да въведе руската власт и новата губернска администрация. Налага се руският майор Димитри Вукович-Караджич (син на видния черногорски писател Вук Караджич) енергично да се намеси за опразването на Кула и цялата българска Тимошка тераса. Сърбите неохотно, с опити за съпротива, се оттеглят, тъй като тези земи изрично са предоставени по Сан-Стефанския мирен договор на България.

Във Видин са взети необходимите мерки за безпроблемното изтегляне на турските войски и преодоляване на последствията от току-що завършилите военни действия, като Болховският полк на полковник Амонов остава в града чак до 30 ноември 1878 г.