„Виваком” се държи като башибозук

Бесен съм. Преди два месеца звъня на майка ми и докато чакам да вдигне, в слушалката чувам някакъв вой, който претендира, че е песен: "Лято две и шеснайстаааа полудяхме мощнооо! Чалга денонощнооо!". Докато Тони Стораро вокализира мъките на хроничния си запек, а аз се съвзема от потреса си, майка ми отговаря.

Питам я дали знае каква мелодийка си има. Не знае. И хич не е щастлива, като й казвам. Мама е на 81 години с влошено зрение и е напълно безпомощна с новите технологии. Оказва се, че още три нейни приятелки на същите години са получили въпросната чалга, без да подозират.

Аз се обадих във „Виваком“ веднага, но те ми отговориха, че не съм оторизиран. Тъй като тя е в Кърджали, а аз в Пловдив, се налага тя да отиде с болните си крака в местния офис на корпоративния башибозук. Отишла и поискала обяснение как това недоразумение се е оказало на телефона й и защо го плаща. Внятен отговор не получава, разбира се. Смутолевят й нещо за грешка и че ще оправят нещата.
Чалга приветствието обаче си стои. Оня ден си отивам да я видя и хващам телефончето й. В "съобщения" намирам честитка, че заявката на абоната за парчето "Лято 2016" е приета след изпратения многоцифрен код. Майка ми не може да разчете нито една от тези цифри без очила и дебела лупа за четене.

Изпращам посочения за отказ от музикалния шедьовър код. Получавам потвърждение, че сме отървани от аудиоциганията и се успокоявам.

След ден звъня на мама и... Познахте! Същата боза тече гордо от слушалката. „Виваком“, не ви ли е срам бе, еничари нагли? От белоглавите старци да скубете, от мизерните им пенсийки?

Това е система. Висшият мениджмънт се прави, че нищо не знае. Натискат екипите си по места да гонят финансов растеж и жалките нещастници са му намерили чалъма - товарят беззащитните пенсионери така - "невинно". От тоя левче, от друг два месечно и като го направят това на стотина хиляди (минимум!), ей ти за година - милион и нещо от въздуха! Щото, нали, кой ще тръгне да ги съди за един лев?
 
 
Георги ПЕЕВ, Пловдив