Слави и клакьорите му спекулират с народа  

Народът на една държава е онази нейна тъкан, без която тя не може да съществува. Онова ядро, което ѝ дава сили и я крепи във времето и пространството. Затова всяко „заиграване" с този народ, с неговата воля и интереси, може да нанесе големи вреди на държавата, понякога трудно предвидими и трудно поправими. Когато инструментите на демокрацията се използват във вреда на народа или за негова заблуда, то тази демокрация губи значителна част от своята същност и предназначение.

Гледах преди време от малкия екран как шоуменът Слави Трифонов крачеше по коридора към кабинета на главния прокурор, придружен от група предварително уведомени журналисти и си представих „Народния съд“.

Въпреки че в прокуратурата има ред за приемане на молби и сигнали, има дори и специална служба „Прием на граждани", кому беше необходима тази височайша среща? Защо г-н Трифонов не постъпи като другите граждани да подаде сигнала си относно референдума по съответния ред, по който щеше и да му се отговори, а потърси среща „на високо ниво", огласена в централните новини, под светлините на прожекторите?

Защото именно светлините на прожекторите бяха целта, а не друго! Шоуто продължи.

Застанал на площада, заобиколен от своите верни сподвижници и от група любопитни зяпачи, на някакъв импровизиран протест той отново попадна под светлините на прожекторите и телевизионните камери, чувствайки се като Цезар, готов да произнесе свещените си слова пред народа: „Veni, vidi, vici!" (Дойдох, видях, победих!)... Но никой като че ли не го чу.

Откъслечни трезви гласове започнаха да предупреждават да не се бърза с наложения от телевизионното шоу референдум, да се изслушат специалисти, внимателно да се проучи чуждият опит, да се види и обратната страна на монетата при използване на пряката демокрация във формирането на властта.

Страхът обаче да не бъдат упрекнати, че не се вслушват в „гласа на народа", караше всички тези гласове да затихнат в някаква криворазбрана политическа коректност.

А Слави Трифонов бързаше!

Усещайки, че шоуто му вече изчерпва своя капацитет поради досадна повтаряемост и нескривана пошлост, превръщайки политическата сатира в непристойно, противоконституционно нарушаване честта и достойнството на граждани, прикривайки се зад криворазбраната свобода на словото, той започна да се оглежда и за ново поприще, което да задоволи грандиозното му Его. Какво по-удобно място от политиката?!

Колко пъти в Шоуто на Слави са се чували различни от неговото мнения? Манипулативно се налагаше само едно!... "Народът" се използваше като параван, зад който призивът „Всички са маскари" намираше уютно убежище... Послушните сценаристи възхваляваха своя вожд и неговите мъдри слова.

Под мотото „Няма такава държава" шоуменът Слави Трифонов отрече всички демократично избрани институции у нас, за да възтържествува неговото име и неговият глас! Това е истината, всичко друго е пушилка без огън!
 
Петър Райков, бивш прокурор от Върховната касационна прокуратура