Няма да стъпя в Слънчев бряг – таксито ми иска 50 лева за 1 км

Скромен гражданин съм, ама като гледам как непрекъснато се говори какво чудо на туристическата ни индустрия е станал Слънчев бряг, взех че се запътих натам и аз за лятната отпуска с госпожата. Не сме първа младост, а и не бяхме ходили в комплекса от началото на 90-те години на миналия век.

Още като пристигнахме, ни тресна една бетонна джунгла, в която се загубихме. И помен няма от тихата крайбрежна алея и накипрените хотелчета. Вместо да звучат песни от „Златния Орфей“ в летния театър, от всевъзможни дупки вият чалгаджийки на децибели, които сигурно ще заглушат и кацащите в Сарафово чартъри с курортисти.

Пълно е с всевъзможна сган от малки идиотчета, изчадия от най-гнилия и упадъчен капитализъм, които бръщолевят на инглиш. Тия малки мърльовци идват тук очевидно не заради морето, а за да лочат евтин алкохол от дестилериите на Цар Киро и подобните му бизнесмени. Това не стига, ами се дрогират и въргалят където им текне. Сексуалните изстъпления са ярко рекламирани като шоупрограми.

Като се освинят хубаво, скачат от балконите в басейните под хотелите. Разбрах, че на тая мода й викат балконинг. Имало и утрепали се. Тия, които оживяват обаче, сигурно от кеф, от страх или от голяма нужда често се изпускат във водоемите.

Е, Митьо Очите и тайфата му поне не ги срещнахме лично, та не се наложи да намятаме бронежилетки. От видяното обаче ни се прииска по-бързичко да си съберем багажа. Решихме да хванем такси до най-близката автогара. На стоянката война за паркомясто нямаше, но пък таксиджия ни поиска 50 лева за километър, сякаш това не е една трета от пенсията на баба му. Друг, очевидно по-социално сговорчив, ни превози само за 20 лв.

Ако искайте вярвайте, ако искате недейте, но това ми беше последното ходене на това място, дето му викат Слънчак. Мерси, благодаря, тенкю. И в Турция съм бил на почивка, и в Гърция. Такава простотия като тука никъде няма.

Теодор МАТИНЧЕВ, Хасково