Панелката – символът на социализма  

Новото строителство не струва. Старите панелки са по-добри. Чували сте тези думи, нали? Хиляди българи са привързани към соцкутийките си дори по-силно, отколкото през комунизма. Вероятно защото познават всеки техен ъгъл, фуга и звук. Вложили са вътре половината си живот.
Социализмът роди много такива квадратчета. Над 720 000. Днес те вече са на средна възраст.

Оказва се, че „панелка“ е галено обръщение. В кръщелното си тя е записана като „Жилище с безскелетно едропанелна конструктивна система“. Първите панелки се пръкват някъде през 1958-а в жк „Толстой“. Следващите - в „Надежда“, „Сухата река“ и „Борово“. Само за три-четири години около 4000 се нарояват в столицата, в Русе, Пловдив и Бургас.

По нареждане на БКП средната стойност на едно жилище за държавно строителство трябва да е 4500 лева.
Държавата започва да пести от материали. При това здраво. „Качеството на произвежданите елементи в София и изпълнените сгради в този етап на строителството (1960-1963) далеч не е такова, каквото би трябвало да бъде – пише за първите типови сгради в сп. „Архитектура“ от 1964-та. – Особено неблагоприятни последствия могат да се очакват при експлоатацията на сградите от некачественото изпълнение на покривните елементи, което застрашава жилищата на последния етаж от проникването на дъждовна вода. Некачественото изпълнение на слоистите стенни фасадни панели може да доведе до изстудяване на помещенията и оросяване на стените с кондензирала влага“.

Въпреки че тук-там прокапват, панелките продължават да растат.
Макар и символ на соца, панелката се оказва твърде немощна, за да изрази величието му. Затова на помощ идва микрорайонът.
Най-големият жк в началото на 60-те е „Западен парк“. Комплексът е разположен върху 48 хектара. Изграден е от 124 блока, разполага с 3700 жилища и може да приюти 14 800 души. Този първи цялостно планиран социалистически микрорайон си има всичко – две детски градини, две ясли и две училища.
Горе-долу по същото време е завършен жк „Младост 1”. Строителството – едропанелно и ЕПК, започва под пара. До първата половина на 80-те са вдигнати „Младост” - 2, 3, 4 и 1А. Успоредно е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120 000 души в Северозападна София, на територията на тогавашния квартал „Модерно предградие“ и свободните площи около него. Бъдещият „Люлин“. Първата му копка е едва през 1973-та.
 
 
 
 
Руснаците я наричат „хрушчовка“
 
 
Втората световна изправя повечето участници във войната пред тежка жилищна криза. Съветският съюз не е изключение. След бомбардировките страната има остра, нетърпима нужда от нови, евтини, лесно строящи се домове. Затова, през 1947-а, още по времето на Сталин, Академията по архитектура разработва първите панелни жилища. Скоро се появяват експериментални блокове в Москва.
Голямата крачка към масовото панелно строителство предстои. Прави я Хрушчов, който застава начело на държавата през 1953-та. Година след като взема властта, Никита Сергеевич нарежда да бъдат създадени 402 завода за панелни конструкции.
През 1957-а първите „хрушчовки“ изникват в покрайнините на Москва. Издигането на панелките продължава в следващите десетилетия. До 1985 г., когато строителството на „хрушчовките” в цялата страна окончателно приключва, те заемат около 10 на сто от жилищния фонд на страната.