По време на Втората българска държава Св. Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече встолицата Търново. Първите Асеневци смятат свети Димитър за свой покровител. На Димитровден стопаните се разплащали с наетите за летния сезон работници, овчарите и ратаите. Празникът се характеризира с обредното полазване - гадаене по първи гост. Обредът е същият, като този на Игнажден, но на Димитровден се нарича булезене, булезване или полязка. Вярва се, че ако първият булазеник е от мъжки пол, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако булазеникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодородна и благополучна.
На Димитровден стопаните гледали дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е пълен, вярвали, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агънца. За съжаление, през тази година на празника луната ще е във фаза „млада луна“, но може би това е знак за едно ново начало и по-добро бъдеще на селското стопанство у нас.
Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа. Народната поговорка казва — „Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници. Българско народно предание представя Св. Димитър като брат близнак на Св. Георги. Двамата си разделили годината по братски — за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове.
Характерно за димитровденските обичаи е, че на този ден започвали годежите и сватбите, за които през усиления летен сезон нямало време. На Димитровден момите извивали „сглядно хоро“ пред погледите на ергените и техните родители. Там на мегдана възрастните избирали своите бъдещи снахи, а младите виждали понякога за първи път бъдещата си булка.
На този ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a.
Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
Свети Димитър Солунски е роден през 3 век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.
Днес една от малкото традиции, оцеляла през годините, е на този празник да се готви петел за именика или кокошка за именицата. На трапезата се слагат курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки.
Димитровденската трапеза пази характерния си облик в българските домове, дори и в тези, в които няма именици.
Все още няма коментари