Този ден се нарича Бъдни вечер, защото молитвено си пожелаваме всичко най-добро за бъднините.
Тържеството за празника започва от 20 декември - предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец или Игнажден.
На Бъдни вечер трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица - прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от най-възрастния на софрата, в чиито къшей се падне парата се смята, че именно той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост на семейството през годината.
На някои места разстилат слама на пода и слагат на нея софрата. Това се прави в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома. Там молитвено трикратно произнасят: "Ела, Дядо Господи, да вечеряме".
На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: "Честито Рождество Христово!", а те им отвръщат: "Амин! На многая лета, за много години!".
Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва "Отче наш...".
През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни, разнасят радостна вест за Христовото Рождество.
Все още няма коментари