Студените банички не се заплащат  

Беше през 70-те години на миналия век. С колегата Дочо Иванов бяхме в командировка във Варна. Нощувахме в хотела в центъра на града. Сутринта отиваме в баничарницата близо до хотела да си купим по една баничка. Влизаме, гледаме и не вярваме на очите си. над главата на касиерката беше поставен рекламен надпис: „Студените банички не се заплащат”.

Спогледахме се с колегата и без думи се разбрахме. Наредихме се на опашката и зачакахме. Като ни дойде редът, аз казах невъзмутимо на касиерката: „Две студени банички за мен, моля”. И колегата каза същото. Аз отгоре на всичко попитах касиерката: „А на обяд сервирате ли пак студени банички?”. Момичето се усмихна и весело ни каза: „Извинявайте, но студените банички вече свършиха. Преди вас минаха други габровци и ги изядоха всичките”.
Нейсе! Купихме си по една топла баничка, закусвахме и се тюхкахме с колегата, че нямахме късмет да изядем по две студени банички.
Решихме на другия ден да отидем по-раничко в баничарницата, докато не са свършили безплатните банички.
 
 
Ангел Ангелов, Габрово