Мечтаех за чехли сабо от корекома

В Русе имаше кореком. Онова време беше много различно от сегашното. Нямаше възможност да имаш долари, ако не пътуваш и не работиш в чужбина. И в корекома се продаваха много хубави стоки според нас, младите. Мен ме привличаха чехлите сабо с дървени подметки, много модерни за онова време. За тях трябваха 10 долара. С големи усилия успях да ги намеря. Но човекът, който ми ги продаде, замина. Той пътуваше с ТИР из Европа и ми каза, че не мога да отида в кореком и да си купя чехлите, защото трябва да бъда с някой, който да докаже откъде има тези долари. И трябваше да го изчакам да се върне.

През далечната 1978 г. съпругът ми – археолог, беше изпратен на екскурзия в Тунис като награда. Та, когато тръгваше на път, аз му ги дадох – „Имам 10 долара, я си купя сабо, я не, поне ги вземи да имаш някой долар на първо време“. И тези 10 долара се оказаха много ценни, защото, когато отишъл в Тунис, се оказало, че абсолютно всичко му е уредено безплатно – спане, храна, разходки с придружител, обаче там водата се заплаща, а той няма никакви други пари освен тези 10 долара. И когато пристигнал, най-напред купил тази картичка за подарък и нещо безалкохолно. И тия 10 долара са заминали. Така се разминах със сабото.
 
Н. Стоянова