Калата искал да учи за железничар

Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е роден в Бургас на 13 януари 1925 г. Той е популярен български актьор. С десетки роли в театъра, с още повече в киното и в телевизията. Големият артист си отиде на 18 декември 2012 г., 26 дни преди да навърши 88.

Театралните му заложби проличали още в гимназията, където бил душата на класа и компанията. Сам разказва, че дори не му е хрумвало да продължи с актьорско майсторство преди поправителния си изпит по немски език. Тогава, тъй като не знаел езика, си съчинява своя версия на немския, а импровизацията му е толкова убедителна, че накрая учителят му си помислил, че е забравил езика.

Плановете на Калоянчев били да продължи в железопътно училище, където хем да изкара службата си в казармата, хем да хване занаят. Именно учителят по немски, който едва не го къса, му споделя, че само един истински артист може толкова убедително да си измисли нов немски език. Затова го съветва вместо железопътното училище да се насочи към НАТФИЗ, като по този начин избегне казармата.

За да избегне службата, Калата прави точно това. Талантът му обаче не бива забелязан скоро. Нищо актьорско не проличало в него отначало, Калоянчев няма впечатляваща фигура, запомнящо се лице, нито богат тембър. Засенчван е от талантите на Катя Захариева, Коста Цонев, Катя Динева и други ярки артисти, които учели заедно с него. Руският режисьор Борис Бабочкин, който по онова време поставя три пиеси в Народния театър, открива Калата, защото обичал да гледа студентските упражнения и тогава вижда как Калоянчев насища образа си в пиесата „Буря“. Така веднага след завършването си Калата е приет в трупата на Народния театър.

През 1951 г. играе за първи път в киното, с ролята си на циганчето Сали във филма „Утро над Родината“, но въпреки че е душата на компанията, до истинската слава остава още доста време.

Минава петгодишен период, в който Калоянчев не получава никакви роли. Функциите му в театъра се свеждали до това да замества водещите изпълнители, ако се разболеят или по някаква друга причина не могат да играят. През 1956 г. Калата се снима за втори път в киното във филма „Димитровградци“. Малко след това преминава от трупата на Народния театър в новосъздадения Сатиричен театър. Тогава започва и поредицата от незабравими образи в незабравими филми като „Специалист по всичко“ от 1962 г., „Езоп“ от 1970 г., „Бон шанс, инспекторе“ от 1983 г. и още много, много други.
Чак през 1991-ва заснема най-известния си филм и може би ролята, в която всички най-ясно го помним. Тогава се превъплъщава в героя на Алеко Константинов – Бай Ганьо, в „Бай Ганьо заминава за Европа“, който се превръща в най-гледания български филм на 90-те години.

Сценарият за втората част на филма е писан специално за Калоянчев, но дълго време не успява да намери финансиране. В крайна сметка чак през 2003 г. е заснет, но за най-огромно съжаление Калата не участва в него. Заради огромното си уважение към таланта на Калоянчев режисьорът Иван Ничев въвежда несъществуващ герой – духа на Бай Ганьо, който се играе от заместника му.

През 2003 г. след многото други призове и отличия Калата получава наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество, но най-голяма награда за него си остава званието народен артист. Но не онова звание, което се дава от държавата, а народен артист в най-буквалния си смисъл – това, че с легендарните си роли се превръща във всенароден любимец, с които радва от сцената и екрана близо половин век в своите над 60 роли на сцената и още толкова на екрана. Роли, в които сякаш не той взема от персонажите, в които се превъплъщава, а те от него. Той притежава изключителна и уникална органика, способност за истинско и истинно присъствие на сцената и на екрана. Дарба, която или имаш, или нямаш.

„Жив съм, ваш съм!“' Тази реплика от пиесата „Ганьо Балкански“ става заглавие на биографичната книга на Георги Калоянчев, която той издава през 2003 г. 

Големият български актьор е увековечен с бронзова статуя в родния си Бургас. Парите за монумента бяха събрани след мащабна благотворителна кампания. Изградената от 150 килограма бронз фигура на Георги Калоянчев се издига на височина 1,80 метра.

Вдовицата на големия Георги Калоянчев – Валя, отказвала да ѝ бъде наета болногледачка, която да се грижи за нея всекидневно и да я наглежда. Жената на покойния комик била горделива и не желаела чужди хора да влизат в дома ѝ. Смятала, че това са пари на вятъра, и категорично забранила на синовете си да ѝ наемат жена за компания зад гърба ѝ. Така се наложило именно те да се нагърбят със задачата да са на нейно разположение, да ѝ помагат да се движи, да ѝ готвят и да следят дали си приема лекарствата в точното време. Голямата болка на вдовицата на Георги Калоянчев била, че не можела да помага на наследниците си нито физически, нито финансово. Тя не получава пенсия, защото няма нито ден трудов стаж. Навремето Калата ѝ забранявал да работи. Единственото, което правела, било да го придружава по време на турнета и да му бъде нещо като асистентка. През годините се занимавала и с импресарска дейност за съпруга си, но винаги отлагала да започне да си внася осигуровки. Приживе Калата ѝ обещавал, че ще се грижи за нея, докато са живи, но съдбата решила друго и от осем години Валя е вдовица.