Баба ми Йона, която отиваше към 100-те години, си правеше чорбица от джанки, зеле от делвата, която стоеше край огнището, за да вкисне по-бързо на топло, зелени домати, чушки, лук. Беше много вкусно, това бе в детството, а после аз й правех чорбици и тя ме хвалеше, че готвя като жена.
Обичах я много, запомнил съм я, че си почиваше на едно кожухче под дюлята, където често пъти й правех компания. Занесох й една електрическа възглавничка, но тя забравила да я ползва. Болеше я рамото и се чудех как да й помогна. Занесох й крем „Нивеа”, за да се разтрива, и тя го правеше. После казваше: „Лекарството на Веско ме излекува!”. Блажени са нищите. Не знаеше, че това е крем за ръце и вярваше, че съм й дал лекарство против болката.
Веселин Димитров, с. Ослен, Криводол
Все още няма коментари