Спомени от соца: Играх в „Службогонци” на сцената на читалището  

Още от съвсем малък имам чудно хубави спомени за читалището в Мездра и неговата роля в духовния път на града. Първото ми излизане на сцената стана, когато бях ученик в първо отделение в запокитеното в Балкана селце Ослен Криводол, където на Петровден - деня, в който ни се раздават свидетелствата, рецитирах „На нивата” от Пейо Яворов. А след това в читалището в Мездра участвах в „Службогонци” (по Иван Вазов), „Щастие” (Орлин Василев) и др. Обиколихме селата със сатирични програми, като стигнахме до Роман, Червен бряг, Ботевград. Режисьори бяха Ася Манкрелис, Фратев (директор на Врачанския театър) и други. Почти щеше да се стигне до Общински театър (както в Трявна), но се размина въпреки постиженията на местната любителска трупа.

Приеха ме във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” при професор Георги Стаматов, но учителката ми по химия ми беше писала двойка и в момента нямах диплома. Размина ми се също и в цирка при Лазар Добрич заради казармата.

В библиотеката и читалнята на читалището премина младостта ми - при леля Минка Начева - библиотекарката.

Читалището беше светилник не само за мен, но и за целия град.

То просъществува 85 години. С признателност към първодарителите Тодор и Елена Балабанови, щедро дарили читалищата в Мездра и Враца.

Да жертваш от това, което имаш, за доброто на другите, е висш нравствен дълг.
 
Веселин Димитров