Моето село Рачовци е едно от стоте в Тревненския Балкан, заселено преди повече от 200 години. От него са излезли учители, лекари, икономисти, строители и работници в заводите на Трявна. Историята на родното ми място съм описал в книгата със заглавие „История на село Рачовци". След 9 септември 1944 г. в селото имаше много младежи. Създадохме театрална група и през коледните и великденските празници организирахме вечеринки, на които изнасяхме пиеси.
В селото имаше и доста строители. Събрахме се един ден и решихме да вложим спечелените пари в направа на нова чешма на мястото на съществуващата. Закупихме тръби, желязо, пясък, баластра и мозайка. Разкопахме до стария извор. Направихме каптаж и резервоар. С тръби отведохме водата до пътя, където бе определено мястото на новата чешма. Искахме да е по-близо и по-удобно за наливане на вода. Направихме я с център и две крила. Изградихме и три корита, за да има повече вода и за домашните животни. Измазахме я с мозайка. Окончателното завършване стана през 1951 г. В централната част поставихме надпис: „Младежка чешма - село Рачевци-1951 г.”. Стана много красива.
Тече си и сега някогашната бистра вода, жалко, че няма днес кой да налива и пие от нея. Селото вече е обезлюдено. Една разходка в Рачовци би ни натъжила. Обезлюдените улички, празните къщи, някои полусъборени, изгубили първоначалната си хубост и топлина. Трудно е да повярваме, че във всяка от тези къщи е имало хора, които от ранна сутрин до късна вечер са се трудили. А вечер присядали кротко около огнището с удоволствие от ненапразно изминалия ден. Жените шетали чевръсто, а покрай тях вдигала глъчка многобройната им челяд.
Всичко това остава в миналото като изповед и памет за бъдещето.
Пенчо Пенчев, Трявна
Все още няма коментари