Княгиня Евдокия (Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария), родена на 17 януари 1898 г., е дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза. Иван Иванов Багрянов пък е роден на 29 октомври 1891 г. в Разград. Завършва Военното училище в София и участва в Балканските войни.
Багрянов става адютант на цар Фердинанд случайно, след като отправя остра забележка към царя на погребението на свой приятел. Царят го кани в двореца, където му предлага службата. След като заживява там, адютантът, който е с няколко години по-голям от царските деца Борис, Кирил, Евдокия и Надежда, се сприятелява бързо с тях. На него Фердинанд поверява обучението по артилерийска подготовка на князете Борис и Кирил.
Когато Багрянов влиза в двореца, 17-годишната по това време княгиня Евдокия се влюбва в него. Багрянов също не е безразличен към нея и любовта между тях пламва. Чувствата са искрени и от двете страни. Според придворния съветник Павел Груев княгинята е била съвършена жена, романтична, мечтателна, с много близък допир до народа. Била е само на една година, когато майка ѝ княгиня Мария-Луиза умира.
Княгиня Евдокия е талантлива художничка и меценатка. Оставила е около 1000 акварелни картини, които днес се намират в Националната художествена галерия и в частни колекции. Направила е илюстрации на книгите „Илиада“, „Одисея“ и „Енеида“. Сама е проектирала и изработвала бойни знамена за български дивизии и полкове.
Интересувала се е също от политика. Това е темата на Багрянов, чиято съдба ще се свърже с българската политика в следващите 30 години.
Чувствата на двамата млади са подложени на изпитание за пръв път малко след като те се влюбват. През 1916 г. Багрянов е изпратен на фронта на Първата световна война. Заради смелостта и военния си талант той се връща оттам с 8 български и чужди ордени и медали. Евдокия обаче вече е заминала в изгнание заедно с баща си, който през 1918 г. е принуден да абдикира и да заживее в Германия. В София вече царува приятелят на Багрянов Борис III.
През 1922 г. министър-председателят Александър Стамболийски разрешава на княгиня Евдокия да се върне в България, защото брат ѝ цар Борис III е много самотен. До 1930 г., когато той се жени за савойската принцеса Джована, получила българското име царица Йоана, княгиня Евдокия е първата дама на България.
С течение на времето Борис започва да придобива влияние в политиката и да печели симпатиите дори на буйния и невъздържан Стамболийски. Самият Багрянов пък започва да симпатизира на управляващата партия БЗНС. Завръщането на Евдокия в двореца подпалва отново любовта ѝ с Багрянов. Двамата са щастливи, защото времето, в което не са били заедно, е затвърдило чувствата им и ги е направило още по-силни.
Малко след завръщането на Евдокия двамата с Багрянов решават да встъпят в брак. Пречка обаче се оказва цар Фердинанд. Щом разбира за намеренията на дъщеря си, той не може да се побере в кожата си от яд. Изпраща телеграма след телеграма, като заявява, че няма да даде дъщеря си на „един български цървулан“ и че няма как правнучка на френския крал Луи-Филип да се омъжи за простосмъртен. В края на тирадата си той казва на Евдокия, че ако за нея няма кандидати от царско потекло, по-добре да си остане стара мома.
По-късно Багрянов разбира, че Борис в тесен кръг го нарича Ивайло. Гордостта и самолюбието на гордия офицер са дълбоко засегнати – майстор на саркастичните прякори, Борис е избрал за него името на т. нар. „селски цар“. Започват припадъците на Евдокия.
Раздялата ѝ с Багрянов съвпада с Деветоюнския преврат срещу Александър Стамболийски. След него премиерът губи главата си, а Багрянов, за когото превратаджиите знаят, че симпатизира на БЗНС, е помолен да напусне двореца.
Нещастен от развоя на събитията, той заминава за Виена. Там обаче не се задържа за дълго и се прибира в семейния чифлик. За да преодолее любовната мъка, се жени. Малко след това обаче се развежда. После се жени отново. Ражда му се син.
Преди края на Втората световна война княгиня Евдокия си построява собствена къща в София в квартал „Изгрев“, квартала на Бялото братство на Петър Дънов. Въпреки че има познанства със средите на това философско учение, княгинята никога не е принадлежала към него. Нейното име не фигурира в официалните списъци на членовете на Бялото братство.
Именно благодарение на Евдокия през юни 1944 г. Иван Багрянов се връща активно във властта, като оглавява ново правителство с цел да се търси примирие с Великобритания и САЩ. На 3 август жандармерията, която воюва с партизаните, е премахната, готви се и закон за амнистия.
Багрянов ясно заявява намерението си за скъсване с Германия и изтеглянето на нашите войски от Македония. Всичко това обаче не се взема под внимание, когато на 20 декември той е изпратен пред така нар. „Народен съд“. 40 дни по-късно Багрянов е разстрелян.
Евдокия също е задържана: просъветското правителство е поръчало спешно изготвяне на обвинение, доказващо вината ѝ, в условие на секретност, без да се привлича вниманието на чуждите медии. В студената си килия тя престоява месеци наред. Не доказват вината ѝ. И тя е една от малкото освободени от Народния съд.
