На сватба без булка

През 1960 г. бях заместник-директор на гимназията в Никопол. Там работеше и млад учител, мой далечен роднина по майчина линия. Един ден той ми съобщи, че ще се жени за една девойка от село Гиген, Никополско, където предишната година бил учител и имал близки връзки с нея. Покани ме да му стана кръстник. Това е голяма чест, затова с моята съпруга приехме с удоволствие.

В определената за сватбата неделя към 17 ч. се събрахме младоженците и сватбарите и отидохме в Градския съвет, където лично кметът на Никопол извърши бракосъчетанието. След това бяхме поканени на сватбена вечеря в ресторанта в града. Там поднесохме сватбени подаръци на младоженците, пихме наздравици за тяхно щастие, викахме горчиво, както си му е редът.

В разгара на веселието ненадейно булката стана от масата и без да я съпровожда младоженецът, излезе от ресторанта. Чакахме я да се върне на вечерята, но тя така и не се появи отново. Останали без булката, озадачени и смутени, бяхме принудени да прекратим празненството и да се разотидем.
След няколко дни разбрахме истината защо младоженката изчезна от сватбената вечеря. В село Гиген тя имала любов с един младеж. Веднъж се спречкали от ревност и той я изоставил. За да му отмъсти, тя решила да се омъжи за моя роднина. Приятелят ѝ от Гиген научил за деня на сватбата, взел кола и пристигнал в Никопол. Паркирал пред входа на ресторанта, влязъл вътре и незабелязано от нас, сватбарите, я повикал да излезе отвън. Тя излязла, качила се в колата и запрашили към село Гиген, където се оженили.

И така любовта победила ума, сватбата остана без булка, а аз бях кръстник само за един ден.
 
 
Ангел Ангелов, Габрово