Не бях ходила в прочутия в София Чешки клуб отпреди демокрацията. Преди дни се сетихме за него и отидохме с група приятели да видим дали съществува. Беше си там и останах изумен – сякаш се върнах в социализма, нищо в обстановката не се бе променило.
Заведението пак си беше умирисано на манджа, със същата дървена тапицерия по стените, с паркета и килимите. За днешно време направо си изглеждаше занемарено. Цените пак бяха сравнително ниски. В менюто отново имаше немного предложения, сред които традиционните за Чешкия клуб открай време кнедли с гулаш (само дето този път кнедлите си бяха обикновени филии хляб), месо с кисело зеле, моравски врабци, шницел по виенски. И пак беше вкусно.
Навремето Чешкият клуб беше едно от най-култовите заведения в София, масите вечно бяха резервирани и трудно можеше да влезеш там, ако не си от бохемата или от близкия Софийски университет. Трябваше задължително да се познаваш с някой сервитьор, който да те уреди. А това си струваше, защото никъде нямаше толкова вкусна скара, чешка бира и хубава атмосфера. Ресторантът и сега става, особено за пенсионери като нас, без големи претенции.
Васил Иванов, София
Все още няма коментари