Манифестациите за 9 септември и 1 май бяха фалшива работа. Марширувахме и пеехме из двора на училището. И досега помня как учителят Григоров ме навика пред всички, че съм намръщен. Трябвало да съм усмихнат, а не да излагам партията и народа.
Така се получи, помня, поразителен обратен ефект. Вместо да се засмея, аз се разплаках от унижение. Какво бях виновен, че ми е такава физиономията, че да ми се карат пред всички?!
После ме накараха да нося плакат, но аз отказах и стана още по-зле. Та така – манифестациите не бяха празници, а грозна работа и плач. Всякакви ОФ деятели се натягаха на началниците и партийните секретари от БКП. И то за сметка на нас, учениците, дето си деряхме гърлата да викаме: „Ура!“
Веселин ДИМИТРОВ, Мездра
Все още няма коментари