Когато в София нямаше автомобили  

Нямам село. Роден съм и съм отраснал в София през 80-те и 90-те години, когато все още градът бе може би с население под един милион. Нямаше толкова автомобили можеше да се играе на кър и ръбче, на футбол по улиците. Навсякъде имаше къщи с дворове или малки кооперации с по няколко жилища. Все още в тези жилища имаше печки на дърва, и то в самия център на града.

Отраснах в софийския квартал „Лозенец“. Хем в центъра на града, хем не на самите жълти павета.

Когато бяхме деца, през зимата имаше много сняг. И миришеше на зима. Дори в центъра на града въздухът бе такъв, все едно си на Черни връх в хубав зимен ден. Кристален, ясен.

И за нас, децата, се зареждаха прекрасни дни на игри. Другите ми любими миризми бяха на цъфтежа на джанките, каквито имаше в почти всяко дворче.

Вече почти няма джанки или люлякови храсти. Няма вече вътрешни дворчета, ако има, те отдавна са с огради и разделени на парцели.

Никой не се грижи за овошките, за дворовете. А въздухът е твърде мръсен, за да усетим друго освен смог.