Ходих на лов с Пенчо Кубадински, той ми викаше „шефе”  

Ловец №1 Пенчо Кубадински, член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Националния съвет на ОФ, по онова време беше в основата на организираното ловно стопанство, наблюдаваше изкъсо дейността и кадруваше.

На първи януари 1978 г. аз постъпих като директор на ловно стопанство “Кормисош” край гр. Лъки. След няколко посещения се увери, че ще можем да работим заедно, и застана зад гърба ми. Кубадински при лов спазваше ловните ритуали и се получаваше задушевност. Не липсваха и весели случки, за които ще разкажа.

Обади се един мартенски ден, че ще дойде на подборен лов за муфлон. Имахме подготвен екземпляр. Беше навалял много дебел сняг – едвам се придвижвахме. Понеже муфлонът идваше към 14 часа, тръгнахме из гората. Знаех, че под една скала ляга диво прасе и му предложих да стреля над скалата, та може да е там прасето. След изстрела прасето се вдигна и побягна по склона. “Какво да правим, шефе?” – обърна се той към мен, понеже ловният сезон за прасета беше закрит. Видях, че прасето не е най-нормално, и му казах да стреля. Гръмна и прасето застина – като че е убито лани. “Стреля дяд’ ти Пенча, стреля старецът...” – изкефи се той.

Отидохме след обяд на другия обект за муфлона. Оставих ги с колегата Боян и ги чаках по-надолу. Чух изстрела и тръгнах да ги срещна. Трябваше да се заобиколи една дълбока долчина, обаче бай Пенчо тръгна направо през стръмния бряг. Подхлъзна се и изчезна под навятата шума и дебелия сняг. Паникьосах се, побягнах да заобиколя долчината и да помогна, уплаших се, че ще се задуши. В това време той показа мустака над снега, подадох му ръка и го измъкнах. “Ей, шефе, ще загинем под този сняг...” – беше реакцията му. С “шефе” пък бай Пенчо се обръщаше към нас и към други събеседници.

В стопанството служеше един фанатизиран ловен деятел – Боян Киров (за съжаление, вече покойник). Приет беше за студент в Лесотехническия институт. Разбрах обаче, че има материални затруднения, и споделих с Кубадински. Той ми поръча да го изпратя при него. Отишъл Боян при него и той му предложил да стане стипендиант на Отечествения фронт със сто лева стипендия. Боян категорично отказал. Бай Пенчо бил изненадан и все пак го запитал с какво друго може да му бъде полезен. “Да ми дадете едно куче” – изявил желанието си Боян. В кръга на шегата Кубадински му казал: “Ще ти дам куче, ако ме заведеш да убия големия муфлон”.

Не след дълго Боян пожела да мине в задочно обучение и се върна на работа. Гледах, че с особено старание Боян наблюдава муфлоните. Един ден дойде и ми каза: “Готово!”. „Какво е готово бе, Бояне?” „Големият муфлон идва на Пътьов камък, може да викате другаря Кубадински.” Обадих се и бай Пенчо пристигна без закъснение.
Оседлахме два катъра и ги изпратихме с “Наслука!”. Когато се завърнаха, бай Пенчо ми разказва: “Стигнахме донякъде с катърите и от там насетне са закатерихме по скалите. Боян върви като козъ, а аз едвам паам. Излязохме накрая на поляната и той ми посочи муфлона. Стрелях, но муфлонът избяга. Запалихме по цигара и Боян проговори: “Та кога да дойда за кучето, аз моята си я свърших”. Написа бай Пенчо бележка и го изпрати в искърското стопанство, където му гледаха кучетата, за да го получи.
  
Христо Христов-Референта, Правец