На митинга на 1 май в София се срещнахме четирима от останалите живи съвипускници от Висшето морско училище. Иван започна да говори как сме участвали като курсанти на този празник. Спомените нахлуха в главите и на останалите.
Аз се сетих за празника през 1952 г. Бях караул на портала на 8-и полк. Всички роти заминаха на манифестацията. В един момент скуката, която властваше, беше нарушена от звуците на акордеон. Погледнах към сградата, където са класните помещения, и какво беше моето учудване, когато видях на един от прозорците седнал и провесил крака навън Битраков, прегърнал акордеона и свири. Започна да свири народния химн "Върви, народе възродени". От останалите прозорци се показаха няколко курсанти и се включиха в песента. След химна той премина на наши строеви песни и накрая на народни хорà.
Оказа се, че Иван, с когото се видяхме сега в София, е бил дежурен по рота и е бил един от певците на прозореца от нашето класно отделение. Къде си, Битраков ? Ако си жив, обади се да се видим. Ти тогава внесе радост в нашите души, тъй като на празника трябваше да бъдем дежурни и никога няма да те забравим. Докато сме живи, ще си спомняме този 1май.
Години не се бяхме виждали с другарите. Онзи ден споменахме много от хората, които вече си бяха отишли. Разменихме мнения както политически, така и най-обикновени, човешки преживявания. Нашата 6-годишна съвместна курсантска служба така ни беше сближила, че се чувствахме като братя. На една месечна сбирка във Варна, в ресторанта, където я провеждахме, влязоха група студенти и като разбраха,че ние, с побелелите коси, сме съвипускници, се изненадаха. Когато им казахме,че сме завършили Морското училище преди 51 години и всеки месец се събираме и си спомняме за нашия съвместен, труден, шестгодишен живот, те просто не можеха да повярват. Ние влязохме юноши на 1.08.1951 г., а излязохме на 23.09.1957 г. закалени мъже със солидни знания и лейтенантски пагони. Е, годините си минават, без да ни питат съгласни ли сме, или не. Болшинството колеги напуснаха този свят, а много други са болни и контактите ни се нарушиха.
Ние четиримата поздравяваме всички живи наши съвипускници и им желаем щастливо дълголетие. Поздравяваме всички възпитаници на Висшето морско училище и им желаем здраве и успехи в морската служба.
Щастливо плаване, колеги, и винаги два фута под кила.
Капитан далечно плаване Христо Джуров
Как празнувахме 1 май като курсанти в Морското училище
Влязохме юноши, а излязохме закалени мъже с лейтенантски пагони
0 коментара
Все още няма коментари