През 1954 г. като войник от Вътрешни войски бях към охраната на Пловдивския панаир. Работех на радиостанция и през времето, когато не съм дежурен, обикалях свободно Панаира. Тогава бяха излезли на мода пластмасовите изделия. Различни чужди фирми пускаха като реклама най-различни пластмасови продукти.
Един ден видях пред една чужда фирма огромна опашка от наредени на 5-6 реда хора. И както си гледам блъсканицата и виковете, от опашката излезе един офицер от БНА, държейки в едната си ръка някакви пластмасови дрънкулки, а в другата – пагоните си. Жена му го била пратила да купи тези неща.
Като видя мен, войника, дай ми, вика, игла и конец да си зашия пагоните, докато не са ме видели комендантските.
Та си представих каква блъсканица е било, че да остане без пагони. Зашихме му ги и пак го направихме офицер.
Все още няма коментари