Бяхме бедни, нямахме пълнен шаран за Никулден  

Бях десетгодишна. С майка ми отидохме до къщата на леля  Николина да я поздравим за имения ѝ ден. Живеехме бедно. Родителите ми получаваха малки заплати. Не празнувахме, а се радвахме на пожелания. Леля беше изпекла в голяма тава върху ориз голям шаран, пълнен с орехови ядки. Тя току-що бе извадила тавата от фурната на печката и от месала разчупи топла голяма пита хляб. Ухаеше приятно в кухнята. Имаше и домашна туршия, и червено домашно вино, много плодове. Леля извади вилици и ни покани да седнем на масата. Те имаха черно-бял голям телевизор и аз с интерес гледах как пееше Йорданка Христова. Леля очакваше гости от близкия град заради дъщеря си - учителка, мома за женене. Поседяхме десет минути и без да докоснем тавата, решихме да не пречим на посрещането на гостите и се върнахме обратно в нашата малка едноетажна къща.

След  години за Никулден реших да приготвя шаран с кисело зеле и малко ориз, смесен със зелето, но никога не съм правила пълнен шаран с орехи върху тава с ориз по селски като леля ми. Сигурно е вкусен, но няма да е същият като нейния.

Вече от няколко години черквата организира раздаване на рибен курбан за здраве сред миряните. Бедните и социално слабите, които едва преживяват с малките пенсии, с нетърпение очакват това добро дело.
  
Иванка Стоянова, Пловдив