Пещерата Св. Марина край село Сливарево, намиращо се в Странджа планина и в непосредствена близост до границата ни с Турция, е сред най-магичните места у нас. За нея се носят легенди и извън пределите на България, а разказите на хора, спасили се от неизлечими болести след посещение там, са повече от разтърсващи. Най-известната традиция, свързана с пещерата, гласи, че вътре, в близост до поставената икона на светицата или около провиралото, трябва да се оставят т.нар. вотиви – умалени изображения на болен орган или на цяла човешка фигура, изработени от тенекия или сребро.
Смята се, че по този начин болестта ще остане в пещерата. Този ритуал се изпълнявал от местните от векове, а днес хората връзват и дрехи, и конци по клоните на дърветата около пещерата, като отново вярват, че така ще се излекуват. Основната причина за известността на пещерата Св. Марина е лековитата вода, която се стича по стените на пещерата. И до днес вътре стоят десетки съдове, в които се събира целебната течност. Установено е от експерти, че водата, за която се казва, че са сълзите на св. Марина, е с високо съдържание на калций, а поради това съдовете бързо се покриват с плътен слой котлен камък.
Вярва се, че лечебното аязмо цери много болести, зависимости и помага на хора без късмет. Според други предания, ако болен влезе в пещерата, запали свещ и се помоли на св. Марина, когато си тръгне, не бива да поглежда назад, за да се сбъднат молитвите му. Особен интерес предизвикват и слънчевите зайчета, които се появяват по стените на пещерата Св. Марина. Местните вярват, че ако тези зайчета се появят върху стените на пещерата, докато хората са вътре и се молят, то светицата е погледнала благосклонно на молитвите им.
Сълзите на св. Марина текат в странджанска пещера
0 коментара
Все още няма коментари