Най-силната българска ясновидка умира в глад и мизерия  

Феноменът Константина Стефанова–Кортеза е българската ясновидка ?1 за всички времена. Наскоро се навършиха век и половина от нейното рождение. Детството й е не само бедно, но и тягостно, тъй като е белязано от тежък инцидент, досущ като участта на Ванга. След него момичето дълго боледува, но успява да се възстанови.

На младини Кортеза отказвала да се омъжи, защото предвиждала, че бракът й нямало да просъществува. В крайна сметка се сгодила, но младоженецът починал пред олтара от сърдечен удар. Животът на Кортеза поел в нова посока след срещата й с изтъкнатия възрожденец д-р Георги Миркович. Той е известен като първия лекар в България, който прилага методите на хомеопатията. Освен това е сред първите трима ученици на Петър Дънов. Д-р Миркович наема младото полуграмотно момиче като прислужница в дома си. Той създава спиритически кръжоци в Сливен и Бургас. Свръхсетивните дарби на Константина Стефанова се проявяват именно на тези спиритически сбирки в Сливен. Там тя започва да показва дарбата си на ясновидка - чува гласове и получава пророчески видения. И тогава участниците в сеансите на клуба, които се провеждали в представителния дом на Миркович, забелязали, че всичко казано от слугинята Кортеза се сбъдвало. Славата й стига своя връх през 1908 г., когато бива удостоена с почетната титла „Светата пророчица Кортеза”. Из цяла България се носят легенди за точността на предсказанията й, а почитта към нея е вероятно първата проява на звездомания по нашите географски ширини - нейни снимки се продавали като топъл хляб подобно на тези на холивудските кинозвезди и рокгрупите няколко десетилетия по-късно.

За разлика от повечето ясновидци Кортеза не била в конфликт с църквата. Нещо повече – тя е била уважавана от много свещеници. Преданието твърди, че по това време е била по-известна и почитана от самия цар Фердинанд. Самата тя била убедена, че говори с ангели, със Света Богородица, със самия Христос и с всички светии. Този дар ясновидката използвала, за да открива лечебни извори, да напътства живите и да контактува с мъртвите. Кортеза често пътувала из цяла България. Допускали я да проповядва даже и в дворовете на църквите, където събирала стотици вярващи. Имало случаи, в които на нейните проповеди са се събирали до 12 000 души. Къщата й в Сливен била превърната в нещо като светилище. Прозорците били със спуснати пердета денонощно. Вътре пред иконите постоянно горели свещи и мирисът на тамян омайвал посетителите. А в преддверието на дома имало делва, в която тя събирала пари и помагала с тях на бедните. За съдбата й след 1914 г. няма много сведения. Твърди се, че Кортеза живяла дълго, но нейните ясновидски способности постепенно отслабнали. Животът й завършил като самотна старица, която издъхнала в мизерия, изоставена и забравена от всички.