Академия учи как се става овчар

Как да се направи лятна кошара, да се доят ръчно овце и как се води стадо по 10-15 км в планината, какви са разликите в породите овце и кози. Това са част от темите, по които се обучаваха първите 20 курсисти в Академията за овчари, разказва собственикът Тодор Георгиев от Кресна.

Той има мандра, а клиентите, които пробвали продуктите, идвали на място, за да видят къде и как се отглеждат животните. Затова решил да събере група от 20 души, които да прекарат в планината 10 дни. Имало хора от IT сектора, собственик на строителна компания, ресторантьор, търговец и др. Георгиев искал да им предаде знанието, което има за отглеждане на редките породи – каракачанска овца и калоферски кози.

Дядо му отглеждал тези автохтонни породи в Пирин, след това баща му, а сега той и семейството му имат близо 1000. Казва, че никак не е лесно да се отглеждат високопланински стада. Те се качват през лятото на 2600 м надморска височина и там прекарват 3 месеца. Искат се специални познания как да се качи стадо от стотици животни по тесните планински пътеки.

„Повечето курсисти ставаха заедно с мен в 6 часа сутринта. Първата ни задача беше да издоим овцете, трябва да се прави ръчно. Когато хванеш вимето, разбираш какво е здравословното състояние на животното. В началото овцете се плашеха от курсистите и бягаха. После свикнаха с тях. Показвах им и как се прави лятна планинска кошара с подръчни материали. Там животните се вкарват за доене, обезпаразитяване и др. Но по принцип нашите животни целогодишно пасат навън, намират си паша и през зимата“, допълва Тодор.

Накрая всички получили сертификати. Някои от курсистите за пръв път заковавали пирони, други чак сега разбрали, че има такива стари български породи. „Имам вече много желаещи за есенния курс“, допълва Георгиев. Според него обучението трябва да е в 4 семестъра – всеки сезон, защото в грижите за овцете и козите си има специфика.