110 години от трагедията – Чудо спасява петима българи на борда на „Титаник“

През този април се навършиха 110 години от потъването на „Титаник“. Век след трагичното събитие става известно, че оцелелите близо 700 от 2224-те пасажери на съвсем новия лайнер, потънал в Атлантика, са и петима младежи от село Белица, в днешната Благоевградска област. „Татко ми Теофил Илиев Попов, чичо ми Георги, както и техните приятели Янко Богатинов и Георги Църцаров се случили на „Титаник“ в онази нощ на 14 срещу 15 април 1912 г. Имало е и пети беличанин с тях, но името му забравихме през годините, защото тук негови роднини не са останали“, разказва синът на Теофил – Асен, който издъхва през миналата година на 95. Теофил е инициатор на заминаването за Америка с „Титаник“, а заедно със съселяните му пътуват за Щатите със злополучния кораб, за да търсят работа в мините там.

„На третото денонощие след отплаването, някъде около полунощ, всички усетили удара и последвалото стържене в айсберга. Корабът бил разпорен от ледения нож като консервена кутия около сто метра по десния корпус. Водата първо нахлула в машините, после при тях, в трета класа, в търбуха на „Титаник“. Един от помощник-капитаните им обяснил с викове и ръкомахания, че трябва да изхвърлят водата с кофи и други подръчни съдове. Само след минута, виждайки безнадеждността на положението, той заповядал на поне хилядата обречени пасажери, устремили се към Новия свят, да се качат горе на палубата и всеки да се моли на своя си Господ. Спасителните лодки вече се спускали във водата, но в началото никой не се качвал в тях – никой не вярвал, че това чудо на техниката ще потъне“, споделя за спомените на баща си Асен. Младежите от Белица в началото помагали на майки и деца да се спуснат в спасителните лодки. Тогава същият помощник-капитан отново се появил пред тях като Господ в бяла униформа. Ръкомахайки, той настойчиво ги подканил с ръце да слизат незабавно в последната спасителна лодка. Оттам взели на ръце от водата още десетина давещи се. Когато лодката им се била отдалечила на стотина метра, видели как вдигнатата вертикално нагоре задна половина на гигантския кораб бавно изчезнала в океана. Стотици потънали в кораба с неистови писъци. Чак когато наближили единствения притекъл се на помощ кораб – „Карпатия“, приютил вече над 600 пасажери от потъналия „Титаник“, едва тогава Теофил и Георги Попови, Янко Богатинов, Георги Църцаров и другият техен земляк от Белица повярвали, че молитвите са спасили живота им.