Сълзите на иконите били фалшиви  

През последните 100 години са отбелязани поне 50 фалшиви случая на плачещи икони и статуи на светци по цял свят. Обикновено изображенията са на Дева Мария, която пуска сълзи от кръв, мазнина или вода.
Религиозните общества ги обявяват за истинско чудо и доказателство за съществуването на по-висша сила, но тестовете и проучванията показват тези феномени в различна светлина. Първият обявен случай на плачеща икона в историята е през 1527 г., когато статуетка в Италия проляла сълзи. Това се случило малко след ограбването на Рим от войските на Карл V. Въпреки че автентичността на феномена не е доказана, Римокатолическата църква го обявява за чудо. През XX в. обаче настава истински бум на плачещи икони.

Документирани са случаи, при които от очите на светци потичат кръв, вода и ароматни масла. Но впоследствие става ясно, че зад тези чудеса се крият добре планирани измами. Първата разкрита измама е била през 1995 г. Италианско семейство от Чивитавекия съобщава, че от статуята на Дева Мария в двора им текли кървави сълзи. Статуята била занесена при местния свещеник, а оттам – във Ватикана, където била подложена на щателен анализ.

Оказало се, че кръвта е човешка и когато семейството било помолено за проби, бащата Фабио Грегори отказал, което пък доказало, че това не е никакво чудо. Подобен е и случаят с кървавите сълзи на Дева Мария в италианска църква. Тестовете показали, че кръвта принадлежи на клисаря Винченцо ди Костанцо, който бил изправен на съд и заклеймен от Ватикана. При други от разкритите случаи е използвано лепило, които се разтичало, или пък статуята е овлажнявана системно при специални температурни условия, за да се проявят по нея капчици вода. И макар че често зад измамите с ридаещите статуи да стоят само добри намерения – да се излекува болен човек, да се съберат пари за благородна кауза или просто да се подсили вярата на хората в един материалистичен век, тази практика носи своята доза цинизъм и като цяло не е одобрявана от Църквата.