Лаура Винченти – 43-годишна италианка от Болоня, работеща като преподавателка по история и страстна пътешественичка, предприела през есента на 2013 г. самостоятелно пътуване из Източна Европа. Привлечена от легендите за вещици, вампири и заклинания, тя решила да мине през Южна Румъния, където според туристически блогове все още имало жени, наричани „гледачки на душата“.
По пътя ѝ към Констанца автобусът аварирал край забравено село, наречено Рушени. Лаура слязла, за да потърси подслон, и се озовала на прашна улица, където я пресрещнала възрастна жена със забрадка и облечена в няколко ката тъмни дрехи. Тя заговорила Лаура на смесица от румънски и италиански, представила се като Зорика и изрекла: „Някой те е хванал. Върви с мен, ако искаш да оживееш“.
Според местните Зорика била от стар ромски род, потомка на вещици, които можели да виждат смъртта в очите на човека. Лаура се съгласила да отиде с нея, привлечена от желанието да преживее нещо извънредно. Жената я отвела в колиба на края на селото със светещи в мрака символи по стените и икони, поставени с лицата надолу. Вътре миришело на горени билки и нещо кисело, което парело очите. Зорика ѝ посочила стар одър и ѝ заповядала да легне. Започнала да маже тялото на жената с мазна течност, излъчваща метален мирис. После разпръснала сивкав прах по корема ѝ и прошепнала: „Тук е. Влязъл е в плътта ти. Не е твой“. Зорика взела черна кокошка и я прокарала бавно по дължината на тялото на Лаура, от главата до петите, докато мърморела думи на неразбираем език. „Кокошката ще поеме мрака. Ако не иска – ще остане в теб“.
След като се прибрала в Италия, здравословното състояние на Лаура започнало да се влошава. Първоначално – необяснима отпадналост, после рязка загуба на тегло. Медицинските прегледи не показали нищо притеснително, но Лаура вече вярвала, че не става въпрос за болест. Тя решила да се върне в румънското село отново, но колибата била обгоряла, оставена на произвола на времето. Местните ѝ казали, че Зорика събрала багажа си и заминала. В желанието си да помогнат на Лаура местни жители дали името на жена в Путна, живееща близо до манастир – монахиня, която лекувала със светена вода и стари молитви. Там Лаура прекарала три нощи под наблюдение. Извършвали ѝ се ритуали за „разкъсване на чуждото присъствие“ – с кандила, восък, огън и билки. На третата нощ жената изпаднала в нещо като транс, говорейки на чужд език. Събудила се с усещането, че част от нея е изтръгната.
Днес Лаура Винченти живее по-тихо, отказва участия в интервюта, но не спира да носи около врата си малък черен камък, увит в червен конец. Казва, че никога повече не е сънувала Зорика, но продължава да усеща миризма на билки и сянка край леглото си.
Все още няма коментари