Светената вода е един от основните елементи в християнските обреди. Сама по себе си тя е обикновена по произход и състав. Но след извършаването на специалната църковна служба Св. Дух слиза в нея и ѝ придава освещаващи, благодатни и дори изцеляващи свойства. Светената вода съпровожда вярващия навсякъде още от момента на неговото кръщение. Тя лекува, с нея ръсят жилището и храната. Пазят я в дома, вземат и на път. Светена вода може да се пие по всяко време само от болни хора. Здравите я употребяват само на гладно. С нея можем също да помазваме телата си на местата, където ни боли, или на челата, ако сме здрави.
Светена вода пием, когато сме болни, при опасност от смърт, при страх, стрес, кошмари и всякакви други демонични въздействия, при психически разтройства, нарко- и алкохолна зависимост, преди изпит, при раждане, кърмене, операция и други подобни случаи. Тогава се прекръстваме, помолваме се и благоговейно отпиваме или се помазваме кръстообразно. И да не забравяме, че светената вода не бива да се използва за правене или разваляне на магии, казват свещеници.
Светената вода не се нуждае от специален съд. Трябва само на него да се сложи етикетче, за да не се използва случайно и неблагоговейно, не по предназначение. Известни са случаи в бившия Съветски съюз, когато в затворите и лагерите, където вярващите са пазели светинята като зеницата на очите си, тя не се е разваляла дори след като нееднократно са я разреждали. Не се разваля в повечето случаи и в нормални условия. За това няма елементарно обяснение. А ако все пак се развали, не я изливайте в канализацията или на земята в двора. Тя се излива в „място недосегаемо“, т. е. където не ходят хора и животни, например в река. В съвременните градски условия най-лесното е да полеете с нея цветята в саксията.
Все още няма коментари