Дълбоко в планините на Черна гора, в селцето Винева, скрита от хорските очи, се намирала малка селска къща, в която нощем прозорците проблясвали в необичаен синкав оттенък. Старата баба Милева разказвала, че това е дело на „онези отгоре“ – съществата, които понякога слизали от звездите, за да наблюдават света ни.
Никой не ѝ вярвал напълно, докато един ден младият Иван не изчезнал. Намерили го на третата нощ – гол, на върха на скалата, със стъклен поглед и странни символи, сякаш обгорени в кожата му.
Когато го свалили в селото, той не говорел, не се хранел, не спял. Лекарите не можели да обяснят състоянието му. Но една нощ, в 3:33 ч., той се събудил с писък, който прорязал тишината като нож. „Те идват!“ – извикал той, а гласът му звучал чужд, металически. Очите му вече не били неговите – те светели в бледосиньо, отражение на небесата, които го били отвлекли. В същата нощ светлините над планината се появили отново. Те били кръгли, пулсиращи, с оттенък на нещо нечовешко. Милева само кимнала. „Той вече не е наш“, прошепнала тя. Иван се изправил и тръгнал към гората, сякаш нещо го викало.
Селяните не можели да го спрат. Когато той изчезнал между дърветата, вятърът се надигнал и отекнал звук, който никой никога преди не бил чувал – смесица между човешки глас и радиосигнал.
На следващия ден гората била тиха. Никой никога повече не видял Иван, а нощните светлини се отдръпнали. Но всяка година, в същата нощ, точно в 3:33 ч., от планината се чувал шепот. И който се заслушвал внимателно, чувал името му, повтаряно от нещо, което не е от този свят.
С годините историята се превърнала в местна легенда. Новите поколения не вярвали на разказите на старците, докато през 2019 г. един турист не съобщил, че е чул странни звуци в същата нощ. Гласът, който доловил в гората, произнасял неясни думи, но едно нещо се чувало ясно – „Иван“. Когато местните отишли на мястото, намерили в земята кръгове, обгорени като от огън, и отпечатъци, които не били на човек.
Оттогава хората избягват да излизат нощем, а когато часовникът покаже 3:33 ч., дори въздухът застива. Легендата за Иван продължава да живее, а с всяка изминала година нощното небе сякаш наблюдава селото със студени, синкави очи.
Все още няма коментари