Медицинската сестра Неда Диманова бие камбаните на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, след като наследи поста на 93-годишната Мария Зъбова, която се спомина през август след близо 40 години стаж в храма. Неда споделя, че в катедралата не спират да се случват чудесата, а самата тя е преживяла такова. „Беше преди около 15 г., когато се качих с Мария за пръв път горе на камбанарията. Тя ми даде ключа да отворя вратата и ми каза: „Хайде сега, помоли се за нещо“. Като всяка майка и на мен първата ми мисъл бе да се помоля за децата си. Тя се досети и ме посъветва след това да помоля нещо и за себе си. Тогава носех минус 5 диоптъра очила. Много е тежко, когато човек не вижда. Случвало се е да се блъскам в мои близки, защото не мога да ги позная. Пожелах си св. Александър да ми помогне за зрението. Тогава дори не подозирах, че едно от нещата, за които хората му се молят, е именно за очни болести. Минаха някъде около 5-6 месеца. Един ден, докато Мария биеше малките камбани горе, а аз долу призвънявах с голямата, поиска да ѝ кажа колко е часът. Аз с пръсти ѝ показвам, че е шест без петнадесет и вече трябва да започне заключението. В този момент я обзе приповдигнато настроение – радостно започна нещо да подскача. Като слезе, ме прегърна с въпроса „Къде са ти очилата“. А аз ги бях оставила в чантата. В онзи ден обаче разбрах, че вече виждам. Някои хора могат да кажат сега, че това се дължи на компенсиране на зрението, което се случва в една определена възраст. Но, първо, това не става така изведнъж. И второ, аз бях с късогледство, а сега виждам ясно както наблизо, така и надалече. Запазих си очилата като един спомен за чудото“, разказва Неда.
Все още няма коментари