Синът на Райко Дамянов: Инжектираха на Тодор Живков хормони от бик

Дамян Дамянов е син на партийния и държавен функционер Райко Дамянов - дългогодишен първи зам.-председател на Министерски съвет и председател на Народното събрание преди 10 ноември.
Дамянов-син от малък расте сред родните партийните величия и познава голяма част от тях отблизо. Срещал се е на живо и с партийни ръководители от соцлагера като Никита Хрушчов, Антонин Новотни, Янош Кадар и с ВИП-особи като маршалите Жуков и Бирюзов и с първия космонавт на СССР Юрий Гагарин. Репортер на "Блиц" потърси сина на бившето партийно величие, за да научи от него прелюбопитни истории за тайния любовен живот на червените велможи.

-Г-н Дамянов, отрасли сте в тези среди, живели сте известно време и в една от прочутите Боянски вили. Там сте били свидетел на интересен живот, който е бил старателно прикриван от обикновените хора...

- Аз, както и друг път съм казвал, от малък предпочитах вместо да играя, да подслушвам възрастните. И отрано научих толкова неща за политиците и политиката, че ги намразих. От друга страна обаче, това омерзение ме направи доста мъдър за годините ми и безпогрешно можех да направя характеристика на един или друг от партийните другари. 

- Какъв беше Живков?

- Още от 1948 г. Тодор Живков, подкрепян от съпругата си Мара Малеева, започва поход към властта. Това е една комплексна кампания, която се увенчава с пълен успех. Като историк не знам друг по-планиран възход във властта и толкова дълготраен във времето. Част от цялата гама за завладяване на властовите позиции е следният гениален ход на Живков. През 1950-1951 г. той е първи секретар на ГК на БКП и организира културно-масовата дейност. Негова е инициативата за първата порнопрожекция за високопоставените другари от политбюро, която се провежда в киното над Драгалевци, по пътя за Бояна, където ние живеехме целогодишно. Филмът е италиански и Живков искрено му се радва. Какъв е бил обаче гениалният му ход с този филм – да уреди колегите си, заемащи по-високи постове в партийната йерархия, със секретарки, които са му лично предани. Тази хитрост няма аналог в българската история. 

- Чувала съм, че по тази линия е “хързулнал” и самия Вълко Червенков...
- Има такова нещо. Червенков е споделял личните си тайни на Живков – чувствал го близък. Живков бил наясно, че Червенков е влюбен в оперната прима Надя Карова. И започва да организира техни срещи под формата на най-различни мероприятия. 

- Значи, е играл малко сводническа роля...
- Не малко, той е бил гений в тия работи. Живков настанява през 1952 г. Ангелина Горинова за секретарка на кабинета на Вълко Червенков. Тя беше предана на Живков до края. Даже когато на Витоша се пише доклада на ЦК на БКП за Априлския пленум, под него пише: “Т. Живков, М. Малеева и А. Горинова”. Те заедно спретват тази работа. Освен това по идея на Мара Малеева Живков взима правителствения самолет и отива до Москва само за един ден, където предлага каквото му дойде наум, само и само оттам да не се противопоставят на плана му на Априлския пленум да издигнат него и да бъде разкритикуван Червенков. Каква е ролята на секретарките в цялата тази работа? 

Живков пробутва секретарка и на Антон Югов, с която той сглупява да завърже по-топли отношения. 

Баща ми също беше “уреден” със секретарка и там също се случиха разни “приключения”, заради които имаше скандали вкъщи. Накрая, за да се потули работата, съпругът на тая жена го назначиха в Министерски съвет и им дадоха един прекрасен апартамент. Живков, знаейки подобни истории, чудесно е манипулирал кривналите от семейното гнездо представители на висшия ешелон, давайки си сметка, че те са хора на възраст и полово гладни. И да са имали съпруги, това са били женички , общо взето, крайно неатрактивни и по тази и други причини отдавна омръзнали на мъжете си. На Митко Григоров например жена му бе една мъжкарана. Просто да им се чудиш как са ги взели “другарите” тия жени! Живков улеснява за тези мъже най-трудния период – периода на ухажването. Така се уреждат нещата, че другарите взимат удоволствието наготово. Освен това се отчита фактът, че те са заети хора и трябва да забършат нещо пътьом - между две заседания. 

- Да разбираме ли, че тези любовни контакти са били манипулативно заложени в плана на Живков да се задържи с компромати на върха?

- Разбира се. Цял отдел е събирал информация. Още преди тайния пленум, преди Осмия конгрес, когато смъкват Антон Югов. Самият Живков го обвинява в битово разложение и дори показва снимки на Югов със секретарката му. Същата, която му натриса сам. 

- А самият Тато имал ли е нещо по-интимно с Ангелина Горинова?
- С нея – не.

- Предан ли беше на Мара Малеева?

- Техните отношения бяха вътрешно дълбоки. Те бяха една невероятна симбиоза двамата. Но Живков в един момент започва да си “разхлабва” верността към Мара Малеева. А тя, дори и да е научавала, никога не би направила скандал, защото знаеше, че Живков й е верен в душата си, а другото е просто мъжки нагон. Живков държеше невероятно на Мара Малеева и нямаше да я смени за всичките жени на света. 

- Кога Живков започна да “шава”?
- От 1965-а нататък. Аз имам познати актриси, които са му били любовници. По принцип контингентът, с който Живков е могъл да бъде е: първо – партийни деятелки като Дража Вълчева. Второ - комсомолки като Станка Шопова. И трето - дами от артистичния свят. Самият Живков имаше афинитет към изкуството и към артистичните среди. Даваше пари за култура – осъзнаваше ролята на литературата, на театъра, на киното и ходеше на представления. А след всяко представление обикновено ставаше т.нар. творческа вечер. На тия вечеринки в барчетата на театрите можеше да се танцува с Първия. И вече по време на танците се водеха “задушевни” разговори. Приемите в началото на 60-те години се правеха в Гранд-хотел “София”. Самите артистки се натискаха да танцуват с Живков. 

- Кои артистки бяха в полезрението на “артистичния афинитет” на Тодор Живков? Говореше се за Искра Радева...

- Не зная за нея. Аз самият бях влюбен в Искра Радева през 1987 г., но не се получи. Тя беше бременна тогава. 

- А Аня Пенчева беше ли любовница на Живков?

- Аня Пенчева – да. Той си я набелязва още от филма “Хан Аспарух”. 
Въпреки похожденията си обаче Живков не беше женкар. Беше човек с нормално мъжко влечение. Някъде през 1966-1967 г. му инжектират хормони от бик, немски. Аз познавам актриса, която ми разказа интересен епизод с нейно участие след тази “интервенция”. И много се разчу тази работа - че Живков си прави това нещо, за да си повдигне потентността. 

- Как е запазвал дискретност по отношение на срещите си с тези жени?
- Хубав въпрос. Защото Живков не е бай Пешо! И ако други като Венелин Коцев и Иван Славков много-много не се криеха и ходеха съвсем открито по резиденции и другаде на публични места с избраничките си, то Живков беше наясно, че първата работа, както при убийството, е да скриеш “оръжието на престъплението”, за да излезеш чист. Тодор Живков го правеше в Партийния дом, където си имаше покои в подземието, до които се стигаше с асансьор. Доверени негови хора отвеждаха там съответната дама. На всички членове на политбюро и на Министерски съвет и в някои министерства като това на културата зад кабинета имаше вътрешна врата, която отвежда към “стая за почивка”. Тези стаички бяха направени уютно и с легло. Към тях имаше прилежаща баня с вана и модните по онова време чешки бидета. През 60-те те се смятаха за “върха на цивилизацията” и когато се пенсионираше някой от другарите, първото нещо, което пишеше в списъка за закупуване на някои екстри, беше такова биде. 

- Какво се случва в стаичката на Живков с онази актриса, която първа опитва хормоналното му “усилване”?

- Тя ми разказа всичко така, че умрях от смях. Живков направо й казал: “Мене ми бият тука едни инжекции, немски – хормони-мормони, па да вземем да ги “ползваме”, а? Ха-ха!” Това е гениален подход. Не се отнася тежко и “апаратно” към жената, а с чувство за хумор и самоирония. И всичко превръща в шега, в “почесване” на нагона. Води жената в банята и й казва: ”Ето, вика, тия кърпи са за лице, тия са за гъз!”

- Е, как са се оказали “хормоните”?

- Абе, средна работа по нейните думи. Ама за “човек от народа” – бива. 
Но какво ми разказва една друга актриса, с която самият аз бях близък след 10 ноември. Бай Тошо я кани, преди да му направят операция на простата, в стаичката и й казва: ”Аз те гледах тука в тия филми - за приятелите, и тоя, другия... Много си добра, чудесна – много ми хареса, мойто момиче! Ние трябва да се разбираме – аз ще направя нещо за тебе, па и ти трябва да направиш нещо за мене!” И в момента, преди да свърши, й казал: “Кажи сега, кажи, какво искаш – кола, апартамент, бързо казвай!” Нашата обаче се панирала и не могла бързо да реагира. При предишна среща му била казала, че иска да отиде в Куба за един месец, но после сменила желанието си с апартамент – и наистина го получава. 

- Не става ли дума за филма “Сбогом, приятели” и за една актриса там, мисля, че се казваше Нина, но не си спомням фамилията?
- А, не знам – не мога да кажа. Има неща, за които държа да запазя дискретност от морална гледна точка – това са били мои приятелки. Мога да ти кажа само, че тази актриса е била преди това приятелка на Иван Славков и от него се прехвърля на тъста му. И на бай Пенчо Кубадински е била мерак. Но него го отрязала, защото беше простак – удрял я по коляното и й викал:”Айде, ма, айде!” 

- Коя беше любимата актриса на Тато?

- Ванча Дойчева. Тя е студена като Сибир, но връзката им продължи дълго. Имал е увлечение и по Йорданка Кузманова – тя си почиваше през 1985-а на станцията на Министерски съвет, ходеше си на Запад и прочее. 

- Людмила Живкова как се отнасяше към слуховете за връзките на баща си?
- Имам чувството, че нарочно не даваше ухо на тия работи. 

- Кога оперираха простатата на Живков?
- През 1981-ва. 

Имаше един професор – Александър Герчев, който му сложи банел, за да може поне да осъществи нещо като съвкупление. 

Живков малко се активизира полово – доби самочувствие.

- Коя беше последната му страст?
- Станка Шопова вероятно. Тя се харесваше и на други партийни другари. 

- Как гледаше Живков на забежките на зет си Иван Славков и на други известни любовници от висшия ешелон?
- Тодор Живков имаше много таланти, но не беше по лайфа – обичаше да има отчетност до стотинка. Ядеше и пиеше скромно. Докато Иван Славков беше по живота – човек с изключително самочувствие и голяма харизма. Даже женкарството му беше част от този лайфстайл. Но Славков, доколкото съм чувал, не е бил любовник – не му е дадено на човека. Докато големият любовник беше Венелин Коцев. Той беше точно сатирски тип – нисък, набит, плешив, с широко лице и яки бедра – все белези на сексуалност. Голям женкар беше. И жените го харесваха, трябва да ти кажа. Иначе, като човек, беше малко отмъстителен – държеше карез. Него го махнаха, защото почна много бързо да расте в партийната йерархия към позиция №2. А това не се допускаше. Пратиха го посланик в Алжир в края на 1974-та. Една година след това го пратиха в Рим. Посолството беше в една сграда, подарена от Виктор-Емануил за сватбата на цар Борис Трети. Фантастична резиденция! 

И Коцев си ги канеше там, без да подбира – студентки, най-различни... 

А беше женен за Йонка Коцева – тя работеше в радиото. Друг голям коцкар беше Тинко Воденичаров – мазен, прилепчив женкар, който не подбираше въобще – можеше да бъде и с чистачката. Той отговаряше за най-сладката работа – битовите блага. Водеше се помощник на първия секретар и началник отдел “Социално-битов” в ЦК. 
В крайна сметка го пенсионираха през 1982 г. за битово разложение и за лично облагодетелстване. После го погнаха по дело №1 срещу Живков и той се самоуби през 1993-та – уплаши се да не влезе в затвора. 

- Имаше ли забременели от другарите дами?
- Да, имаше, но обикновено нещата се покриваха. Или се правеше аборт, или ги задомяваха за някой кариерист.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА